Начало / Критика / Вече нищо няма да е същото

Вече нищо няма да е същото

Любина ЙОРДАНОВА, Хеликон Русе

15232085_10207898395513524_3533071960121921586_n„Една Коледа в Париж” е от онези книги, които е подходящо да четете през декември. Не очаквайте обаче тя  да ви омагьоса с коледен дух, нито да ви настрои романтично за предстоящите празници (аз лично таях такава надежда).
По това време на годината, когато по-голямата част от човечеството се подготвя за отбелязване на Рождество Христово, ще усетите на място посланието, което книгата носи. И може би заради него ще я предпочетете за  коледна изненада, която има непреходна стойност.

Романът разказва за заможния, интелигентен и красив англичанин Чарли Мейсън, който получава като подарък самостоятелно пътуване до  Париж за Коледа. Целта е да се позабавлява и да се наслади на красивия град. Разбира се, уговорил е среща и с приятеля си от детинство Саймън.
Очаквайки да си прекара чудесно, Чарли пристига в „града на любовта” готов за приключения.
Но нищо не върви по план. Приятелят му е някак променен и отчужден.
А запознанството му с проститутката Лидия се оказва съдбовно. Рускиня, съпруга на убиец, излежаващ дългогодишна присъда, тя се превръща в постоянна компания по време на  неговия кратък престой в Париж.

От чувство на жал Чарли решава да я приюти.  Хранят се заедно, говорят, спят в една обща стая, но без да имат интимни отношения, разхождат се из улиците, посещават долнопробни места, обсъждат картини в Лувъра, свирят на пиано. Сякаш са двойка влюбени.
Чарли научава за трагичния брак и тежкото ежедневие на Лидия, която не познава друго освен лишения, болка и самота. И макар да има моменти, в които тя го отблъсква с невъзпитаното си поведение, те остават заедно до края, разделяйки се, сякаш никога не са се срещали. Тези няколко дни с Лидия, нейната лична история, изборът, който е направила за себе си, знаейки, че това я унищожава, преобръщат напълно светогледа на Чарли.

Пред него се разкрива една нова страна от лицето на живота, за която не е знаел досега. Когато се прибира у дома, при своето семейство, където всичко е приповдигнато, безгрижно, порядъчно, повърхностно и лишено от смисъл, той осъзнава, че вече нищо няма да е същото.

Тук всеки един от героите е краен – Мейсън в маниакалния си аскетизъм, Лидия в страданието си, Чарли в щастието си. Тази Коледа в Париж за тях се оказва различна, и най-вече за Лидия и Чарли, които сякаш като подаръци си разменят щастие срещу нещастие. И всеки научава нещо за себе си чрез другия.
А аз си припомних,  че човек не бива да бяга нито от хубавото, нито от лошото в живота, защото заедно те му придават нужната дълбочина, за да избуи в нещо пълноценно.
И макар книгата да ме изненада с нелекия си сюжет, истински се насладих на разказваческото майсторство на Моъм, който по пленяващ начин описва и разкрива човешката душевност – като призма, която пречупва светлината и показва всичките ѝ цветове.

„- Съвсем естествено е да възприемаш картините по различен начин от мен. Ти си млад и здрав, щастлив и заможен. Умен. За теб те са едно от многото удоволствия. Изпитваш топлина и удовлетворение, когато ги гледаш. Да се разхождаш из някоя галерия е много приятен начин да прекараш един ден, когато не си зает. Какво повече искаш? Но разбери, аз винаги съм била бедна, често съм гладувала и понякога се чувствам ужасно самотна. За мен това са ценните неща – да имаш нещо за ядене и пиене, добра компания. Когато работех и работодателката ми ме изнервяше, в обедната почивка отивах в Лувъра и злобните ѝ забележки вече не значеха нищо. След като майка ми почина и вече си нямах никого, това ме успокояваше. През дългите месеци, когато Робер беше в затвора преди процеса, а аз бях бременна, мисля, че щях да полудея и да се самоубия, ако не бях ходила там, където никой не ме познаваше, никой не ме зяпаше и можех да остана насаме с приятелите си. Носеше ми почивка и спокойствие. Даваше ми кураж. Помагаха ми не великите шедьоври, а по-малките, по-скромните картини, които никой не забелязваше, и чувствах, че се радват, че ги гледам. Чувствах, че нищо не е чак толкова важно, защото всичко отминава. Търпение! Търпение! На това се научих там. И разбрах, че въпреки всички ужаси, нещастия и жестокости на света винаги има нещо, което ти помага да ги преживееш, нещо, което е по-велико и по-важно от всичко това – човешкият дух и красота, която той създава”

Из „Една Коледа в Париж” – У. Съмърсет Моъм

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *