Начало / Автори / Още малко от Иван Хаджийски: „Той иска култ на поклонение, почести, ласкателства, хвалебствия, което се превръща в славолюбие, честолюбие, мания за величие“

Още малко от Иван Хаджийски: „Той иска култ на поклонение, почести, ласкателства, хвалебствия, което се превръща в славолюбие, честолюбие, мания за величие“

64d93d666355a43c4a86679a030d35b6_XLНаскоро си припомнихме едни редове от „Оптимистична теория за нашия народ“ на Иван Хаджийски, в които големият наш публицист и социален психолог обрисува парвенюто. Те определено бяха любопитни. Малко по-нататък той допълва наблюденията си за тези новозабогатели наши сънародници (ако изобщо искаме да сме от един народ с тях). Нека ги видим:

Чорбаджиите не само стопански се обособиха в отделна обществена група. Те си създадоха свой отделен съсловен морал и своя съсловна психика.

Самочувството им на господари се превърна в надменност и в презрение към масата, която „не може да спечели пари, защото е неспособна и мързелива“.

Луксозното облекло, важната поза, тържествената мълчаливост, господарската походка — всичко това трябваше да подчертае важността на личността и да внушава респект. Още Добри Войников описваше вида на чорбаджията: нисък, пълен, с червени бузи, бавно ходи, гръмко кашля и плюе надалеч.

Чорбаджийското съсловие полека-лека отряза личните си връзки с „малите“ граждани и селяни. Жеко чорбаджи, Верноолу, х. Васил от Ямбол не позволяваха на дъщерите си да ходят на хоро и да влизат в контакт с плебеите… Това индивидуализуване стигна дотам, че Илия Видинлията яде винаги сам и на трапезата си не пускаше никого — нито жена си, нито синовете си — освен по едно малко внуче — единственото нещо, което пробиваше с лъч човещина каменното сърце на този чорбаджия.

И егоизмът има своята емоционална сфера. Само че тя няма нищо общо с човещината.

Егоистът е сам, „единствен в своята собственост”. Животът му е лично дело. Един срещу всички. Но той иска да се огледа в силата си, да ѝ се порадва, да си устрои празник на победите. Силата му трябва да се превърне в самодоволство: Аз и останалите! Какво сте вие там? Той иска: култ на поклонение, почести, ласкателства, хвалебствия, което се превръща в славолюбие, честолюбие, мания за величие. С това егоистът получава достойнство. То е живачният стълбец, който измерва господарското му равнище. Поклонението е статистика на главите, които се прекланят пред него. С една дума, егоистът иска почести и знаци за отличие.

С почести, знаци на отличие и господарско държание още преди Освобождението чорбаджиите галеха самолюбието си, като същевременно с тези средства си създаваха авторитет — за всяване на духовно покорство.

В това отношение казанлъшкият мемлекет-чорбаджия Груйолу (1804–1864 г.) и тетевенският х. Тило бяха изпреварили всички, превръщайки своето ходене по обществени работи в шествия с феодален церемониал. Отиването на Стоенчо Груйолу на мезлича в конака:

  1. Най-напред тичат три кучета, които лаят и предупреждават, че чорбаджията иде;

  2. Ганчо, млад момък с потури, чепкен и кожена шапка на главата;

  3. на няколко крачки зад Ганча — едно заптие;

  4. на около десет крачки зад заптието Стоенчо Груйолу, обикновено със самурен кюрк;

  5. на известно разстояние върви Митьо Коев (чибукчия) с чибука на Груйолу, поставен в сукнен калъф;

  6. зад Митьо вървят „аазите“ — българи, членове на общинския съвет. Задаването на Груйоловото шествие спира цялото движение на улицата от турци и българи, а тези, които са били седнали по дюкяните, веднага ставали на крака, за да го поздравят.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!