Начало / Автори / Добри поличби: Как Нийл Геймън и Тери Пратчет написаха книга

Добри поличби: Как Нийл Геймън и Тери Пратчет написаха книга

67509zАко не знаете, „Добри поличби” е история за това как светът ще свърши следващата събота, точно след чая. И единственото нещо, което стои между нас и неизбежния Армагедон, са за тяхно съжаление работещите заедно демон Краули и ангел Азирафаел, който е и търговец на редки книги. Намесват се и вещици, Антихристът, който е на 11 години и е много приятен, както и кучето му.

Ето какво разказва за ВВС Геймън за написването на романа:

С Тери Пратчет се срещнахме през февруари 1985 г. в един китайски ресторант. Аз бях млад журналист, а той – бивш журналист, ПР и писател, чиято втора книга за света на диска тъкмо беше излязла от печат. Аз бях първият журналист, който го интервюираше. Помня, че се смяхме много и то на еднакви неща. Станахме приятели, това беше лесно.

През 1987 г. написах книга за Дъглас Адамс и неговия галактически стопаджия. Накрая осъзнах, че съм способен да пиша в стил, за който мислех, че е класически английски хумор. Дъглас беше научен фантаст, Тери пишеше фентъзи, но никой не беше писал смешни ужаси. В главата ми се зароди идея за демонична размяна на бебета, която напълно се обърква и Антихристът всъщност е отгледан като добро хлапе, с куче и банда приятели.

Написах първите 5000 думи от „Антихриста Уилам”; в историята се срещаше и демон на име Кроулейт, който кара ситроен и е преследван от неуспехи. Успешните демони като Хастур и Лигур му се подиграват и тогава идва ред на размяната на бебета. Изпратих началото на няколко приятели за обратна връзка, но тогава излезе графичният ми роман „Sandman” и мина почти година, преди телефонът ми да иззвъни.

„Тери е”, каза Тери: „Смяташ ли да правиш нещо с онзи текст, който ми прати?”

„Всъщност не.”

„Мисля че знам как продължава. Искаш ли да ми го продадеш? Или да го допишем заедно?”

„Да го довършим заедно”, казах аз, защото не бях глупав, а и защото знаех, че това е най-близкото до това да се докосна до Микеланджело, ако искам да нарисуваме някой таван заедно.

Тери взе тези 5000 думи, набра ги и ги превърна в 10 000. Той задържа всичко от моята идея, което му се струваше забавно, като това да се носят слънчеви очила, дори да не е слънчево; даде старо Бентли на Кроулет, който се превърна в Краули. А Сатанинските медицински сестри станаха Сатанински монахини.

Книгата беше на път

Написахме първия вариант за около 9 седмици. 9 седмици на безкрайно дълги разговори, в които обсъждахме написаното и се опитвахме да се разсмеем един друг. Имахме сюжет, слава Богу, и само бързахме към телефона, устремени да изстреляме следващата добра част преди другия. Пренаписвахме текстовете си, поставяхме си бележки под линия, дори бележки на бележките. Вкарвахме и изкарвахме персонажи. Написахме книгата и решихме да не разказваме много за писателския процес.

Втората версия ни отне около 4 месеца и вкарахме много старание в нея. Направихме промени, включително в някои персонажи. Накрая отседнах при Тери, докато сглобим книгата финално. На сутринта след завършването ù въздухът беше изпълнен с гукане на гълъби. Всичко, което оставаше, беше да измислим заглавието. Аз предложих „Добри поличби” , а Тери – „Приятните и точни прогнози на вещицата Агнес Нутър”. Постигнахме компромис и така книгата се сдоби със заглавие и подзаглавие.

Хората още ни питат кой е написал тази или онази част, а това отдавна е забравено, постарахме се до финала всеки да е пипнал всичко в цялата книга. Имаше части, за които всеки от нас беше сигурен, че първоначално е написал, както и обратното – че не е.

И така преди 25 години книгата беше публикувана и се случи нещо странно – тя заживя собствен живот във Великобритания, в САЩ, по целия свят. Хората идваха с копията си за автограф и това бяха книги, които изглеждаха изпуснати в банята или почти разпаднали се. Единствените чисто нови копия, които виждахме, бяха или купени за подарък, или за да заменят такива, които някой не е върнал. Хората ни казваха „Това е шестото ни копие, останалите така и не ми ги върнаха”. На тези хора пишехме „Приятен край на света!” или единият пишеше „Изгори тази книга!”, а другият – „Използвай свещен кибрит!”

Историята ни за 11-годишния антихрист, за ангел, демон, вещица беше намерила своята аудитория. Започна да се появява в списъците на любимите романи, хората пишеха собствени интерпретации и продължения, обличаха се като персонажите, питаха ни ще напишем ли продължение.

„Добри поличби” така и не беше филмирана, въпреки че Тери Гилиън направи всичко възможно това да се случи, а Джони Деп би бил чудесен Краули. Но някои неща са неизбежни. Сред тях беше и радио адаптацията на романа.

Прочетете още

Oд и Ледените Великани_корица

Ново пътешествие в магическия свят на Нийл Геймън

След впечатляващата „Скандинавска митология” британският писател Нийл Геймън от утре кани малки и големи на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *