Да си най-запаленият читател или „книжният червей“ в семейството или приятелския си кръг е важна работа, която носи със себе си определен набор от очаквания, особено покрай празници и тържества. Ребека Джойнс Чински събра някои от неизменните „изисквания“, които това води след себе си и ги публикува в www.bookriot.com. Ето какви са нейните наблюдения:
- Включвате в багажа си два пъти повече книги, отколкото можете да прочетете, защото се притеснявате да не останете без четиво.
- Когато говорите с непознати или хора, които не познавате добре, вмъквате темата за четенето с надеждата, че отсрещната страна също обича да чете.
- Готови сте да препоръчате книга на всеки, който е споделил с вас обичта си към последния носител на Букър/друга значима литературна награда.
- Намирате възможност във всеки разговор да вмъкнете „О, чел съм книга за това“.
- Когато старата ви леля попита на семейно тържество какви са тези „игри на глада“, вие веднага доброволствате да обясните.
- Ставате кисели, когато разберете, че в самолета ви електронните устройства са забранени по време на излитане и кацане – все пак се нуждаете от цялото време на полета за вашия електронен четец.
- Иска ви се да можехте да се обадите в работа и да се измъкнете цял ден свити с книжка в къщи.
- Хората смятат, че щом обичате да четете, знаете всичко за всички книги и редовно ви питат чули ли сте онова интервю с онзи автор преди седмица за книгата, чието заглавие са забравили.
- Понякога се преструвате, че чатите, за да прочетете набързо още няколко страници на телефона си.
- Едва ли ще го признаете, но сте предпочитали да останете в къщи, за да си довършите книгата, вместо да излезете с приятели.
- Паникьосвате се, ако се окажете извън къщи без нещо за четене.
- Побърквате се, когато не можете да видите какво четат хората около вас.
- Винаги купувате книги за подаръци, но никой не знае коя книга да подари на вас.
- Понякога толкова се увличате по аудио книгата си, че пропускате дестинацията, към която шофирате.
- Изобщо не се изненадвате, че баба ви е чела „Петдесет нюанса сиво“. В наши дни по-изненадващо е да срещнеш хора, които не са.
- Имали сте странни сънища заради книгата, която четете.
- Можете да надушите книжарницата във всеки град, който посещавате, и я поставяте на първо място в маршрута си.
- Очаквате датите на излизане на новите книги по начин, по който други хора следят филмовите премиери.
- Не можете да разберете хората, които казват „Искаше ми се да имам повече време за четене, но просто съм много зает“.
- Знаете, че книгите и четенето не са на изчезване.
„Едва ли ще го признаете, но сте предпочитали да останете в къщи, за да си довършите книгата, вместо да излезете с приятели.“
Ето, признавам! : )