Начало / Интервюта / Интелектуалецът не би могъл да се открои, ако не е сред хора, които да поучи духовно

Интелектуалецът не би могъл да се открои, ако не е сред хора, които да поучи духовно

fullsizerender-2

Всички се влияем и възползваме от реалността. Вкопчваме се в центробежни и центростремителни сили, които, след като ни пометат, ни връщат на себе си. Чакаме близки, дето може и да не се върнат, и търпим обстоятелства, в които Историята тихомълком ни въвлича. Именно дребните детайли от голямата картина умее да фиксира Теодора Бургуджиева, автор на романа „Въртоп“, номиниран за награда „Хеликон“ 2014 г. и на наскоро излезлия сборник с разкази „Какво ти тежи“. С нея разговаря Люси Еленкова.

189317_bОт кои недра извадихте това заглавие – „Въртоп“?
Въртоп е място, където човек може да пропадне и никога повече да не излезе на повърхността. И ако човек прочете романа, ще види че „Въртоп“ е място не само географско, но и историческо, и психологическо. Думата има различни измерения.

Обяснявате, че това е роман по действителен случай. Кое ви хареса или може би уплаши в него?
Така е, пишейки и аз бях погълната от въртопа, не с риск да пропадна, понеже той е истински. Говорих с много хора, от които разбрах, че не са споделяли със своите деца страховитите истории около 9 септември 1944 г., именно за да не ги натоварват и да не им създават проблеми, но се радвам че моята майка избра да ми разкаже нещо ужасяващо, под формата на приказка. И ето че, в резултат на нейния разказ, се появи романа „Въртоп“.

Още в началото на книгата си запращате едно аристократично дори за българските стандарти семейство в дълбоката провинция. Разкажете ни повече за тяхната съдба.
Да, това се случва в преломен момент от новата българска история – превратът на 9 септември 1944 г. и произтеклите от него събития – Народният съд, съдбата на хиляди семейства, останали без мъже, без бащата в случая, и принудени да оцеляват в едни несвойствени за тях, тежки условия. Сред напълно непознати, съвсем обикновени и прости хора, които помагат от сърце.

Оказва се, че българинът може да преживее културен шок в границите на собствената си  държава. Драмата на тези хора само политическа ли е?
Разбира се, че не става дума само за политическа история. Тя е и социална, доколкото се разместват социални слоеве, настава голямо разбъркване, пълен хаос, сериозна промяна и сред тях младо момиче и нейната майка, които сами трябва да запазят силите си за живот в една сложна ситуация. Романът обаче не е само за онези години. Той фиксира три момента във времето. След голямото пропадане през 1944 г., през 1988 г. двама от героите отиват на студентска бригада, да берат царевица на същото място, чуват за „въртопа“ и се увличат по него. Вече в наши дни се стига до разкритие свързано с този „въртоп“ и с ролята на главната героиня в него. Тогава тя е девойка, сега възрастна жена.

199934_bЯвно харесвате директните внушения. Наскоро излезе вашият сборник с разкази – „Какво ти тежи“. Защо такова натоварващо заглавие?
„Какво ти тежи“ е без въпросителна. Идеята е да си кажем човешки какво ни тежи, но без да се оплакваме, без да се вайкаме, защото като споделим нещата, които ни тежат, някак ни олеква.

Интересува ли ви темата за елита и простолюдието, за интелектуалеца и обикновения човек, за разделението на битието и съзнанието?
Интелектуалецът не би могъл да се открои, ако не е сред хора, които да поучи духовно. Затова  днес дълго се дискутира, в контекста на един родолюбив празник и даже след него, кои личности са достойни да се наричат български будители.

Прочетете още

25395811_1502639999791911_2441572756408751975_n

Владимир Полеганов е шестнайсетият носител на награда „Хеликон“. При това не насън, а наяве.

Владимир Полеганов е шестнайсетият носител на престижната награда за нова българска проза „Хеликон“. Романът му …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *