Начало / Свят / Кенийският автор, който направи много повече за литературата от Боб Дилън и трябваше да спечели Нобеловата награда

Кенийският автор, който направи много повече за литературата от Боб Дилън и трябваше да спечели Нобеловата награда

h_02378667Нгуги Ва Тхионго отново не спечели Нобеловата награда за литература. От години кенийският писател е на първо място в списъка на претедентите в сайтовете за залагания, като се конкурира с японския новелист Харуки Мураками или, както тази година, с американския новелист Дон ДеЛило. Въпреки това на 13 октомври шведската академия удостои с наградата американския певец и автор на песни Боб Дилън, чието мълчание за Нобела бе наречено „грубо и арогантно” и остави мнозина да се чудят дали ще я приеме.

Нгуги трябваше да спечели наградата – не заради славата, парите и световното признание, които идват с нея, а защото литературата и социалната му активност направиха Африка и света едно по-добро място, откакто бе публикувана първата му книга през 1964. Въпреки ареста, измъчванията, забраната и изгнанието, за повече от половин век Нгуги не спира да пише и с творчеството си да въздейства на едно ново поколение от мислители и писатели.

Наградата на Нгуги щеше да бъде също и награда за Африка. От десетилетия новелите, пиесите и есетата на Нгуги са се вслушали в африканската съвест, назовавайки проблемите с национализма, класата, расата и пола енергично и настойчиво. Широтата на работата му е почти несравнима, като поднася на читателите повече разнообразна, историческа и културна атмосфера.

С прецизност и страст Нгуги пише за борбата за независимост („„Weep Not Child” ” и „Grain of Wheat”), за последствията от културните и религиозните традиции („The River Between”), за социално- икономическите проблеми в постколониална Кения („Petals of Blood”), за корупцията и капитализма („I Will Marry When I Want”) и за нелепостта и иронията на диктатурата сред африканския континент („Wizard of Crow”). Творчеството му се превърна почти в критерий за измерването на истинския прогрес или липсата на такъв на постколониална Африка и обстоен анализ за действителността на тези общества.

Наградата за Нгуги щеще да бъде също така и върховно постижение за африканските езици – поради заслугата му, че той е първият писател на континента, който разпространява идеята, че езикът е продължение на самите нас и че възвисяването на английския език и литературата, която е на такъв език, „ни отвежда все повече и повече от нас самите към нещо друго, от нашия свят към други светове”.

Ако робството е било властта на белите върху физическото тяло, а колониализмът – за контрола върху териториите и земите, то употребата на неафрикански езици е културното подчинение и възприемане на ценностите на колониалната власт.

През 1986 г. Нгуги се вслушва в собствения си съвет, като спира да пише на английски и започва да твори на родния си език. Така променя мястото на африканските езици в литературата. Шедьовърът му Mũrogi wa Kagogo (Wizard of the Crow), който е написан на родния му език и след това е преведен на английски от самия него, е завет да използваме африканските езици, за да разкажем собствените си истории.

Дълго след като угандийският поет Табан ло Лионг описва Северна Африка като „литературната пустиня”, Нгуги продължава да публикува и да превръща прозаичното в поетично, да нарушава коридорите на властта и политиката в източната африканска нация. В много отношения днешна Кения изглежда решена да забрави критичните разкази на Нгуги.  Кения бързо се превръща в държава, където свободното слово е ограничено, където филмите са забранени и видеата на живо отразяват заплаха, където журналистите са отравяни, убивани и ограничавани. Алчността и корупцията, които Нгуги пресъздава толкова добре в „Wizard” са така широко разпространени в Кения, че дори националните атлети, които са сред най-бързите в света бегачи, не могат да избягат от властта им.

Ако Нгуги спечели Нобеловата награда, шведската академия ще изпрати силно съобщение на кенийците и техните лидери, което ще гласи: Трябва само да погледнете в произведенията на Нгуги, за да разберете проблемите, от които страда страната ви.

Досега четирима африканци са печелили Нобеловата награда за литература. През 1986 е награден нигериецът Уоле Шоинка, през 1988 египтянинът Нагиб Махфуз, а Южна Афика печели два пъти – с Надин Гордимър през 1991, а след това с Дж. М. Кутси през 2003.

Ако шведската академия награждава в областта на литературата за „най- противопоставящо се творчество в идеалистична посока”, тогава Нгуги е човекът, който трябва да спечели.  За социалната и политическа критика, за използването на истината като структуриращ фактор и най-вече за използването на африканските езици да разказва истории с дълбок резонанс, Нгуги трябваше да бъде награден тази година. Той е авторът, от когото Кения, Африка и светът се нуждаят сега.

http://qz.com

Прочетете още

BDY_Web_Banner_1200x1920px_05

Боб Дилън нарисува книгите на Керуак

Лондонска галерия подреди изложба с картини на Нобеловия лауреат за литература Творбите пресъздават написаното от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *