Начало / Свят / Кенийският автор, който направи много повече за литературата от Боб Дилън и трябваше да спечели Нобеловата награда

Кенийският автор, който направи много повече за литературата от Боб Дилън и трябваше да спечели Нобеловата награда

h_02378667Нгуги Ва Тхионго отново не спечели Нобеловата награда за литература. От години кенийският писател е на първо място в списъка на претедентите в сайтовете за залагания, като се конкурира с японския новелист Харуки Мураками или, както тази година, с американския новелист Дон ДеЛило. Въпреки това на 13 октомври шведската академия удостои с наградата американския певец и автор на песни Боб Дилън, чието мълчание за Нобела бе наречено „грубо и арогантно” и остави мнозина да се чудят дали ще я приеме.

Нгуги трябваше да спечели наградата – не заради славата, парите и световното признание, които идват с нея, а защото литературата и социалната му активност направиха Африка и света едно по-добро място, откакто бе публикувана първата му книга през 1964. Въпреки ареста, измъчванията, забраната и изгнанието, за повече от половин век Нгуги не спира да пише и с творчеството си да въздейства на едно ново поколение от мислители и писатели.

Наградата на Нгуги щеше да бъде също и награда за Африка. От десетилетия новелите, пиесите и есетата на Нгуги са се вслушали в африканската съвест, назовавайки проблемите с национализма, класата, расата и пола енергично и настойчиво. Широтата на работата му е почти несравнима, като поднася на читателите повече разнообразна, историческа и културна атмосфера.

С прецизност и страст Нгуги пише за борбата за независимост („„Weep Not Child” ” и „Grain of Wheat”), за последствията от културните и религиозните традиции („The River Between”), за социално- икономическите проблеми в постколониална Кения („Petals of Blood”), за корупцията и капитализма („I Will Marry When I Want”) и за нелепостта и иронията на диктатурата сред африканския континент („Wizard of Crow”). Творчеството му се превърна почти в критерий за измерването на истинския прогрес или липсата на такъв на постколониална Африка и обстоен анализ за действителността на тези общества.

Наградата за Нгуги щеще да бъде също така и върховно постижение за африканските езици – поради заслугата му, че той е първият писател на континента, който разпространява идеята, че езикът е продължение на самите нас и че възвисяването на английския език и литературата, която е на такъв език, „ни отвежда все повече и повече от нас самите към нещо друго, от нашия свят към други светове”.

Ако робството е било властта на белите върху физическото тяло, а колониализмът – за контрола върху териториите и земите, то употребата на неафрикански езици е културното подчинение и възприемане на ценностите на колониалната власт.

През 1986 г. Нгуги се вслушва в собствения си съвет, като спира да пише на английски и започва да твори на родния си език. Така променя мястото на африканските езици в литературата. Шедьовърът му Mũrogi wa Kagogo (Wizard of the Crow), който е написан на родния му език и след това е преведен на английски от самия него, е завет да използваме африканските езици, за да разкажем собствените си истории.

Дълго след като угандийският поет Табан ло Лионг описва Северна Африка като „литературната пустиня”, Нгуги продължава да публикува и да превръща прозаичното в поетично, да нарушава коридорите на властта и политиката в източната африканска нация. В много отношения днешна Кения изглежда решена да забрави критичните разкази на Нгуги.  Кения бързо се превръща в държава, където свободното слово е ограничено, където филмите са забранени и видеата на живо отразяват заплаха, където журналистите са отравяни, убивани и ограничавани. Алчността и корупцията, които Нгуги пресъздава толкова добре в „Wizard” са така широко разпространени в Кения, че дори националните атлети, които са сред най-бързите в света бегачи, не могат да избягат от властта им.

Ако Нгуги спечели Нобеловата награда, шведската академия ще изпрати силно съобщение на кенийците и техните лидери, което ще гласи: Трябва само да погледнете в произведенията на Нгуги, за да разберете проблемите, от които страда страната ви.

Досега четирима африканци са печелили Нобеловата награда за литература. През 1986 е награден нигериецът Уоле Шоинка, през 1988 египтянинът Нагиб Махфуз, а Южна Афика печели два пъти – с Надин Гордимър през 1991, а след това с Дж. М. Кутси през 2003.

Ако шведската академия награждава в областта на литературата за „най- противопоставящо се творчество в идеалистична посока”, тогава Нгуги е човекът, който трябва да спечели.  За социалната и политическа критика, за използването на истината като структуриращ фактор и най-вече за използването на африканските езици да разказва истории с дълбок резонанс, Нгуги трябваше да бъде награден тази година. Той е авторът, от когото Кения, Африка и светът се нуждаят сега.

http://qz.com

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

stažený soubor (1)

Мишел Уелбек изскочи сред фаворитите за Нобел

Прогнозите са обаче, че победителят може да е от друг континент Сметката показва, че пет от …