Начало / Автори / Евгений Шварц: Целият свят е такъв, че няма от какво да се срамуваш

Евгений Шварц: Целият свят е такъв, че няма от какво да се срамуваш

indexПреди дни се навършиха 120 години от рождението на руския драматург и сценарист Евгений Шварц. 25-те негови пиеси се превърнаха с времето в съкровищница на мисълта. Шварц умееше да доведе приказката за деца до нивото на философска притча с дълбок нравствен подтекст. Той вплиташе в простата и ненатрапчива фабула цял куп почти неразрешими въпроси: за честта и предателството, за доброто и несправедливостта, за любовта и цинизма, за смелостта и подмазвачеството. Гениалните му пиеси „Сянка”, „Дракон”, „Обикновено чудо” се превърнаха впоследствие в също толкова изключителни екранизации. Хората раздробиха филмите му на цитати, които са актуални и до ден днешен.

„Голият крал”, 1934 г.:
Откакто негово величество обяви, че нашият народ е най-великият в света, ни заповядаха напълно да забравим чуждите езици.

„Снежната кралица”, 1939 г.:
Има неща, по-силни от парите.

„Сянка”, 1940 г.:
Кралската длъжност е такава, че от нея характерът се разваля.

Чуйте, хората са ужасни, когато воюваш с тях. Но ако сте в мир, може да ти се стори, че, общо взето, стават.

Не обръщайте внимание на това, че се усмихвам. В нашия кръг, в кръга на истинските хора, винаги се усмихваме за всеки случай. Така, каквото и да кажем, после можем да го обърнем тъй или инак.

„Приказка за изгубеното време”, 1940 г.:
Понякога е добре да изгубиш малко време, за да можеш после да го спестиш.

„Дракон», 1944 г.:
Единственият начин да се отървеш от драконите е да имаш свой собствен.

Не се страхувайте! Съжалявайте се един другиго. Съжалявайте се – и ще бъдете щастливи! Честна дума, това е истина, самата истина, най-чистата истина, която има на земята.

Истинската война започва изведнъж.

Ах, колко вълнения, колко грижи! Не, да си в отчаяние е далеч по-приятно. Дремеш и нищо не очакваш.”

„Обикновено чудо”, 1956 г:

Три дни тичах подире ви, за да ви кажа колко сте ми безразлична.

Всички хора са свине, само че едни го признават, а други се преструват.

Когато изгубиш един от приятелите си, за известно време прощаваш на останалите всичко.

И в трагичните финали има величие. Те карат останалите живи да се замислят.

Какво да се стеснявам, когато целият свят е създаден съвсем не по мой вкус. Брезата е тъпачка, дъбът е магаре, реката е идиотка, облаците са кретени, хората са мошеници.

Приказката се разказва не за да скриеш нещо, а за да го покажеш, да изречеш на висок глас какво мислиш.

Това, което вие наричате любов, е малко неприлично, доста смешно и много приятно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *