Начало / Критика / С „Милост за приятелите“ Силвия Томова печели срещу себе си

С „Милост за приятелите“ Силвия Томова печели срещу себе си

202566_bВеселина СЕДЛАРСКА

Имам слабост към авторите, които с всяка своя следваща книга са по-добри. Според мен те печелят най-важното състезание – със себе си. Да се мерят писатели е безсмислено, за да не кажа глупаво. Но да се съревноваваш със самия себе си – това е не просто смислено, то е най-смисленото. С най-новата си книга Силвия Томова печели състезанието.

Не че „Тит от Никомедия“ и „Печатарят“ не са добри книги. И са добри, и са респектиращи с добросъвестни проучвания, и са привлекателни с прецизния си език. Но за моя читателски темперамент те останаха леко прохладни, разбирани повече с ума, отколкото със сърцето. Докато „Милост за приятели“ е точно обратното – тя те повлича, всмуква те, а с последните си страници те завихря, зашеметява, на моменти до отнемане на дъха. Каква ти милост, книгата е безмилостна точно толкова, колкото ние сме безмилостни към самите себе си. Никаква пощада, никакви илюзии не обещава „Милост за приятелите“.

В началото си мислех, че метафората за пустинята, в която Мойсей е водил робите 40 години, за да се родят свободните хора и с тях да влезе в Обетованата земя, е основното, около което е конструирана тази книга. Сега вече знам, че Обетованата земя не е обещана, стигането до нея е въпрос не на време, а на преработване на миналото в доверие. Това е цената на Обетованата земя – да превърнеш греховете и страховете в доверие. В това отношение нашето време се провали.

Прочетете още

dsc_7207-0

Исках да кажа истината за нашето сега и тук

Силвия Томова представя своя нов роман – „Милост за приятелите” Септември е месец, зареден с …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *