Начало / Автори / Иво Андрич: „Животът ни връща само това, което даваме на другите.“

Иво Андрич: „Животът ни връща само това, което даваме на другите.“

ivo-andricДнес, 9 октомври, се навършват  124 години от рождението на Иво Андрич. Роден в семейството на хърватски католици близо до Травник, Андрич с романа си „Мостът на Дрина” е първият Нобелов лауреат за литература на Балканите. Награден е през 1961 г., като е  предпочетен пред Толкин, Лоурънс Дюрел, Греъм Грийн и Робърт Фрост. „Писателят и неговото дело не служат никому, ако по един или друг начин не служат на човека и на човечеството. Това е важното”, казва Андрич при получаването на престижния приз. Цялата сума от Нобеловата награда Андрич дарява на библиотечния фонд на Босна и Херцеговина. Умира през 1975 г.

 

Ето някои негови мисли от книгите му:

 

Това, което не наранява, не е живот. Това, което не отминава, не е щастие.

Не се страхувам от хората, а от нечовешкото в тях.

Земите на велики открития са и земи на велика несправедливост.

У нас убиват хората с пословици по най-бързия и несправедлив начин.

Има три неща, които не могат да се скрият – казват турците, – любовта, кашлицата и сиромашията.

И най-дългата война само разтърсва въпросите, поради които е избухнала, а тяхното решаване оставя за времената, настъпващи след сключването на мира.

Разбрах, че в тези времена основен и често пъти единствен двигател на човешките дела е страхът, паническият, неразумният, твърде често съвсем безпочвен, но истински и дълбок страх.

Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!

Най-мъчително за човека е, когато почне да изпитва съчувствие към самия себе си.

Обичайте хората, помагайте им често и винаги им съчувствайте, защото всички хора са ни нужни.

Не е глупак този, който не знае да чете, а този, който мисли, че всичко прочетено е истина.

Нивото и значението на една или друга страна не се измерва с това, как се чувства в нея консулът на чуждата държава.

И да ни пази Господ от слава, знатни гости и велики събития!

В децата се обновява и очиства човешката река.

Революциите започват във величие и морална чистота, а раждат чудовища.

Не е страшно, че остаряваме, отслабваме и умираме, а че ни догонват и ни сменят нови хора, млади и съвсем различни от нас. Всъщност, това е смъртта. Към гроба не те дърпат, а те побутват отзад.

Най-трагичната и жалката от слабостите, присъщи на човешкия род, несъмнено е пълната му неспособност да предвижда, толкова рязко противоречяща на всичките му други дарования, способности и познания.

Всеки път, когато у властта възникне потребност да обещае чрез възвание на поданиците си мир и благоденствие, човек трябва да е нащрек и да се подготви за обратното.

 

Прочетете още

Nobel_Prize

Какво става с Нобеловата награда?

Нобеловата награда за литература е разтърсена от най-тежкия скандал в историята си, твърди авторът на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *