Лира Литературно-рекламна Агенция
Михаил Жванецки (роден през 1934 г. в Одеса) е от авторите, които умеят да придадат на мисълта лаконична, саркастична и напълно завършена форма. И най-важното, в афоризмите му всеки вижда себе си – макар и често пъти да не му се иска. AdMe.ru
Никога не преувеличавайте глупостта на враговете си и верността на приятелите си.
Ако ви казват, че сте многостранна личност, не се заблуждавайте. Може би имат предвид, че сте едновременно гадина, мръсник и паразит.
Ако спориш с идиот, то навярно и той прави същото.
Късметът се усмихва на смелите. А после дълго се хили над тях!
Алкохолът в малки дози е безвреден във всякакви количества.
Да се мисли е много трудно, затова болшинството хора съди.
Оптимистът вярва, че ние живеем в най-добрия от световете. Песимистът се страхува, че е точно така.
Не е страшно, ако ти се надсмиват. Много по-зле е, ако плачат над теб.
Нищо не ранява така човека, както осколките от собственото му щастие.
Мъдростта не винаги идва с възрастта. Случва се възрастта да дойде сама.
Нашата свобода прилича на светофар, на който светят едновременно и трите светлини.
Ако роднините или приятелите ви дълго не ви звънят, значи, при тях всичко е наред.
Истинска самота е, когато цяла нощ говорите сам със себе си и не ви разбират.
Физкултурата удължава живота с пет години – но трябва да ги прекарате в спортната зала.
Порядъчният човек се познава по това, колко несръчно извършва подлостите си.
Какво е животът ни: ако не свикнеш – ще пукнеш, ако не пукнеш – ще свикнеш.
По-добре е да се отнасяш към труда с любов, отколкото към любовта – с труд.
Най-голямото щастие е да видиш един истински кървав героичен живот – и да не участваш в него.
Трудно е да бъдеш последен мръсник – все някой се нарежда зад теб.
Всеки път, когато се захванеш с диета, някой се захваща да плюска.
По-добре да замълчиш и да се покажеш глупак, отколкото да заговориш и да не оставиш никакви съмнения в това.
Всеки автомобил ще ти стигне до края на живота, ако го караш достатъчно смело.
Не е достатъчно да знаеш цената си, важно е да си наясно и с търсенето.
Животът е като роял: бял клавиш, черен клавиш… капак.
Висша степен на смущение – два погледа, срещнали се в процепа на ключалката.
Нали ви казвах: или аз ще живея добре, или произведенията ми ще станат безсмъртни. И ето че животът отново предпочете произведенията ми.
Дали съм щастлив? По различно време съм отговарял различно на този въпрос, но винаги – отрицателно.
Братлета, ако вече сме до шия в лайната, да се хванем за ръце!
