Начало / Автори / Нийл Геймън: Защо нашето бъдеще зависи от четенето

Нийл Геймън: Защо нашето бъдеще зависи от четенето

Ако имате приятели, които ви питат защо четете художествена литература, дайте им текста на тази лекция от Нийл Геймън в Barbican Centre, London:

44328Важно е да се обяснява на хората на чия страна са. Да се изисква от тях своего рода декларация за интересите им. И тъй, смятам да поговорим с вас за четенето. За това, че четенето на художествена литература, четенето за удоволствие е едно от най-важните неща в живота на човека.

Аз, разбира се, съм много пристрастен, защото съм писател, автор на художествени текстове. Пиша и за деца, и за възрастни. Повече от 30 години изкарвам прехраната си с помощта на думите, като в повечето случаи създавам разни неща и ги записвам. Несъмнено съм заинтересован хората да четат художествена литература, да съществуват библиотеки и библиотекари, които способстват за любовта към четенето и за съществуването на места, където може да се чете.

Така че съм пристрастен като писател. Но аз съм много по-пристрастен като читател.

Веднъж в Ню Йорк чух разговор за строителството на частни затвори – това е бурно развиваща се индустрия в Америка. Тя трябва да планира бъдещия си ръст: колко килии ще са им нужни? Какво ще е количеството затворници след 15 години? И хората открили, че могат да предвидят това много лесно, използвайки съвсем прост алгоритъм, основан на анкети какъв процент 10 и 11-годишни деца не могат да четат. И, разбира се, да четат за свое удоволствие.

В това няма пряка зависимост – не може да се каже, че в образованото общество не съществува престъпност. Но взаимовръзката между тези фактори е ясна. Мисля, че най-простите от тези връзки следват от очевидното.

Woman_reading_at_the_beachГРАМОТНИТЕ ХОРА ЧЕТАТ ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА.

Художествената литература има две предназначения:

  • Първо, тя ви разкрива зависимостта от четенето. Жаждата да узнаете какво ще се случи по-нататък, желанието да обърнете страницата, необходимостта да продължавате, дори да ви е тежко, защото някой е попаднал в беда и вие искате да узнаете как ще свърши всичко… това си е истинска страст. То ви кара да научавате нови думи, да мислите по-различно, да продължавате да се движите напред. Да откривате, че четенето само по себе си е едно истинско наслаждение. След като веднъж го осъзнаете, вие вече сте стъпили на пътя на редовното четене.

Най-лесният начин гарантирано да се отгледат грамотни хора е те да бъдат научени да четат и да им се покаже, че четенето е приятно развлечение. Направете най-простото – намерете книги, които да им харесат, дайте им достъп до тях и възможност да ги прочетат.

Не съществуват лоши автори за деца, ако децата искат да ги четат и търсят книгите им, защото всички деца са различни. Те сами откриват нужните им истории и влизат вътре в тези истории. Изтърканата, скучна история не е скучна и изтъркана за тях. Та детето я открива за себе си за първи път! Не отвращавайте детето от четенето само защото ви се струва, че то чете неправилни книги.

  • И второто нещо, което прави художествената литература – тя поражда емпатия. Когато гледате телевизионно предаване или филм, вие виждате какво се случва на другите хора. Художествената проза е това, което произвеждате с 30 букви и шепа препинателни знаци и вие, само вие, използвайки въображението си, създавате свят, населявате го и гледате наоколо с очите на другите. Започвате да чувствате нещата, да посещавате места и светове, за които така и не бихте научили. Разбирате, че външният свят – това също сте вие. Превръщате се в някой друг и когато се върнете в своя свят, нещо във вас вече се е променило.

Емпатията е инструмент, който събира хората заедно и им позволява да се държат не като  самовлюбени единаци.

санториниВИЕ ОТКРИВАТЕ В КНИГИТЕ НЕЩО ЖИЗНЕНО ЗА НАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ. И ТО Е: НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СВЕТЪТ ДА Е ТОЧНО ТАКЪВ. ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ.

През 2007 година бях в Китай, на първата одобрена от партията конференция по научна фантастика и фентъзи. По едно време попитах едни официален представител на властите: „Защо?“ Та те не одобряваха НФ дълго време. Какво се промени? Всичко е много просто, отвърна ми той. Ние, китайците, произвеждахме чудесни неща, когато ни даваха чертежи. Но нищо не подобрявахме и не измисляхме сами. Не изобретявахме. Затова изпратихме делегация в САЩ, в Apple, Microsoft, Google, и разпитахме хората, които измисляха бъдещето, за тях самите. И открихме, че когато са били деца, са четели научна фантастика.

Литературата може да ви покаже друг свят. Тя може да ви отведе там, където никога не сте били. Веднъж посетили други светове, вие, подобно на тези, които са вкусили вълшебни плодове, никога повече няма да сте доволни от света, в който сте израснали. Недоволството е чудесно нещо. Недоволните хора могат да променят и подобряват своите светове, да ги правят различни.

Друг начин да се разруши детската любов към четенето е ако се окаже, че наблизо няма книги. И няма места, където те да се прочетат. Аз имах късмет. Докато растях, в квартала ни имаше чудесна библиотека.

National-Library-of-CzechБИБЛИОТЕКИТЕ СА СВОБОДА. СВОБОДАТА ДА ЧЕТЕШ, СВОБОДАТА ДА ОБЩУВАШ.

Това е образование (което не завършва в деня, когато напуснем училище или университета), това е свободно време, убежище, достъп до информация.

Мисля, че цялата работа е в природата на информацията. Информацията има цена, а правилната информация е безценна. През цялата човешка история ние сме живели в недостиг на информация.

През последните години, от недостиг преминахме към излишък. Според Ерик Шмид от Google, сега на всеки два дни човешката раса създава толкова информация, колкото сме произвели от началото на нашата цивилизация до 2003 г. Това е нещо около пет хексабайта информация на ден, ако обичате числата. Сега задачата се състои не в това да се открие рядко цвете в пустинята, а да се открие конкретно растение в джунглата. Нужна ни е помощ в навигацията, за да открием сред тази информация това, което действително ни е нужно.

  • Библиотеките са места, където хората идват за информация. Книгите са само върхът на информационния айсберг, те лежат там и библиотекарите могат свободно и легално да ви обезпечат с книги. Все повече деца вземат книги от библиотеките и те са разнообразни: хартиени, електронни, аудиокниги. Но библиотеките са и места, където хората, които нямат компютър или достъп до интернет, могат да влязат в мрежата. Това е много важно, когато търсим работа, разпращаме CV-та, оформяме пенсионните си документи по интернет. Библиотекарите могат да помогнат на тези хора да се ориентират в света.
  • Библиотеките са врати към бъдещето. Тъй че е много тъжно, че по цял свят местните власти разглеждат затварянето на библиотеките като лесен начин да спестят пари, не разбирайки, че така крадат от бъдещето, за да платят на настоящето. Те затваря врати, които трябва да са отворени.
  • Книгите са начин да се общува с мъртвите. Начин да се учим от тези, които вече не са сред нас. Човечеството е възникнало, развивало се е, породило е тип знания, които следва да се усъвършенстват, а не само да се запомнят. Има приказки, които са по-стари от много страни, приказки, които отдавна са надживели културите, в които за пръв път са били разказани.

Необходимо е да се поддържат библиотеките. Да се използват библиотеките, да се поощряват другите да ги използват, да се протестира срещу затварянето им.

4949255-R3L8T8D-1000-4503340_originalАКО НЕ ЦЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИТЕ, ЗНАЧИ, ВИЕ НЕ ЦЕНИТЕ ИНФОРМАЦИЯТА, КУЛТУРАТА И МЪДРОСТТА.

Вие заглушавате гласа на миналото и вредите на бъдещето.

  • Трябва да четем на глас на нашите деца. Да им четем това, което им доставя радост. Да им четем истории, от които ние вече сме уморени. Да им говорим с различен глас, да ги заинтригуваме и да не преставаме да четем само защото те вече са се научили сами да го правят. Да превръщаме четенето на глас в момент на единение, във време, когато никой не си гледа в телефона, когато светските съблазни са оставени настрана.
  • Трябва да използваме езика. Да се развиваме, разбирайки какво означават новите думи и как да ги употребяваме, да общуваме разбираемо, да казваме това, което имаме предвид. Не бива да се опитваме да замразяваме езика, да се правим, че той мъртва вещ, която следва да бъде почитана. Трябва да използваме езика като живо същество, която се движи, носи думи и позволява на значенията и произношението им да се менят с времето.

Писателите – особено детските – имат задължения пред читателите. Ние сме длъжни да пишем правдиви неща, което е особено важно, когато съчиняваме истории за хора, които не са съществували, или за места, където не сме били. Трябва да разбираме, че истината не е това, което действително се е случило, а това, което ни разказва кои сме ние. В края на краищата, литературата е правдива лъжа, наред с всичко друго. Не бива да уморяваме читателите си, а да правим така, че те сами да пожелаят да прелистят на следващата страница.

bibНАЙ-ДОБРОТО СРЕДСТВО ЗА ТЕЗИ, КОИТО ЧЕТАТ С НЕЖЕЛАНИЕ, Е ИСТОРИЯТА, ОТ КОЯТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ОТКЪСНАТ.

  • Трябва да казваме на нашите читатели истината, да ги въоръжаваме, да им даваме защита и да им предаваме мъдростта, която сме почерпили от недългото си пребиваване на този зелен свят. Не бива да проповядваме, да четем лекции, да тъпчем готови истини в гърлата на нашите читатели, както птиците, които хранят пиленцата си с предварително смлени червейчета. И не трябва никога, при никакви обстоятелства да пишем за деца това, което сами не бихме искали да прочетем.
  • Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – трябва да мечтаем. Трябва да измисляме. Лесно е да се престорим, че никой не може да промени каквото и да е, че живеем в свят, където обществото е огромно, а личността е по-малка от нищо, атом в стената, зрънце в оризовото поле. Истината е, че личностите променят света отново и отново, личностите създават бъдещето и го правят с мисълта, че нещата могат бъдат различни.

Огледайте се. Сериозно ви говоря. Спрете се за миг и огледайте помещението, в което са намирате. Искам да ви покажа нещо толкова очевидно, че вече всички са го забравили. Ето го: всичко, което виждате, включително и стените, в един момент е било измислено от някого. Някой е решил, че е много по-удобно да се седи на стол, отколкото на земята, и е измислил стола. На някого му е хрумнало да измисли начин да мога да говоря с всички вас в Лондон точно сега, без риск да се намокря. Това помещение и всички вещи в него, всички вещи в сградата, в този град съществуват затова, защото отново и отново някой продължава да ги измисля.

Ние трябва да правим нещата прекрасни. Да не правим света по-лош, отколкото той е бил досега, да не опустошаваме океаните, да не предаваме проблемите си на следващите поколения. Длъжни сме да разтребваме след себе си и да не оставяме децата си в свят, който толкова глупаво сме развалили, окрали и обезобразили.

0d0b4571fddace2fd949e4d66775772eВеднъж попитали Алберт Айнщайн как да направим децата си по-умни. Отговорът му бил прост и мъдър. Ако искате децата ви да бъдат умни, четете им приказки. Ако искате да станат още по-умни, четете им още повече приказки. Той е разбирал ценността на четенето и на въображението. Надявам се, че ще успеем да оставим на децата си свят, в който те ще могат да четат, в който ще им четат, в който ще си измислят и ще проумяват.

 

© AdMe.ru

Прочетете още

130925-novel-cure-tease_fcc8dm

Как четенето ми помага да се справя с тревожността

2017-а беше тревожна година. На глобално ниво видяхме разрушителни природни катаклизми, откровено фанатизирани политически лидери, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *