Начало / Автори / Балзак: В един час любов се съдържа цял живот

Балзак: В един час любов се съдържа цял живот

OHare-Honore-de-Balzac-Coffee-1200-630-06162744Преди 166 години,  на днешния ден в Париж, на 51, умира големият Оноре дьо Балзак. Писатели като него се измерват не само с произведенията си, а с цялото си наследство от мъдрост,  неизтляващо с времето. Те остават живи през вековете, защото освен стремежът да разгадаят човешката душа, тях ги движи и ги ръководи нещо още по-силно и несломимо – любовта към хората. Нека си припомним какво мислеше за нас раздаващият се без остатък в писането и живота си мосю Оноре!

С походката си жената може да покаже всичко, не давайки да се види нищо.

Ако мъжът е остроумен, приятен на вид и общителен, жените се интересуват не от това, откъде е тръгнал, а от това, къде иска да стигне.

Общество от атеисти веднага ще си измисли религия.

Да се чувстват навсякъде у дома си могат само кралете, леките момичета и крадците.

Жената е лира, даряваща тайните си на този, който може да свири на нея.

Жената, която се надсмива над мъжа си, не може повече да го обича.

Като ухажват жените, мнозина, така да се каже, сушат дървата, които ще горят за някого другиго.

Жената познава лицето на любимия си така добре, както морякът познава откритото море.

Този, който може да се справи с една жена, ще може и с държава.

Моят съвет по отношение на жените е основан на рицарския девиз: „Служи на всички, обичай една.”

Посредствеността води страховита, непрестанна борба с тези, които я превъзхождат.

Как да различим човека, който става за наш приятел? Паметта му трябва да е по-слаба от нашата.

Пустиня – това е Бог без хора.

Славата е неизгодна стока. Струва скъпо, а се съхранява трудно.

Сърцето на майката е непресъхващ извор на чудеса.

Колкото е по-гаден животът на човека, толкова повече той се привързва към него; превръща го във форма на протест, в ежеминутно отмъщение.

Да се съмняваш в Бог означава да вярваш в Него.

Ако жената заговори за икономии, значи вашите акции са започнали да падат.

Кой може да таи надеждата, че някога е бил разбран? Всички ние умираме неразгадани. Така казват жените, както и писателите.

В действителност ревнивецът се съмнява не в жена си, а в себе си.

Съвестта ни е непогрешим съдия, додето не го убием.

Париж е предмет на завист за тези, които никога не са го виждали; на щастие или нещастие (в зависимост от късмета) за тези, които живеят в него; но винаги огорчение за тези, които са принудени да го напуснат.

Любовта се долавя в гласа по-рано, отколкото в погледа.

Истината е като горчиво питие, неприятно на вкус, но пък възстановяващо здравето ни.

На петдесет години мъжът е по-опасен, отколкото във всяка друга възраст, защото притежава скъпоструващ опит и често пъти и състояние.

Само последната любов на жената може да се сравни с първата любов на мъжа.

Бракът е война между мъжа и жената, в която победителят получава свобода.

Всичко идва с времето си за тези, които умеят да чакат.

Жената обича победата над мъжа, който принадлежи на друга.

В един час любов се съдържа цял живот.

Самотата е чудесно нещо; и все пак е нужно да има някой, който да ни го каже.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *