Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, радио „Хеликон”
Колкото повече се опитваме да наложим четенето като начин на живот, толкова по-абсурдни ситуации го съпътстват. И плъзгането по повърхността, гравитирането около, над и под книгите едва ли ще ги направи център на нашата вселена. Не че има нещо лошо в това да видиш един перфектно направен маникюр върху „Лолита“ например, или известен актьор, облегнат небрежно върху библиотеката си вкъщи, но се измества центърът на тежестта от основния въпрос – какво пише вътре? Читател във форума на сайта на „Хеликон“ коментира, че говорим за книгата така, сякаш споделяме впечатления от снощния си оргазъм. Уви, вярно е. „Велико“, „страхотно“, „жестоко“ и прочие суперлативи по никакъв начин не правят изданието по-четивно или по-търсено. Понякога попадаме във всевъзможни заблуди и капани.
Бестселърът. Преведен на безброй езици, оглавил класациите на всички континенти, той трепери преди да си го прочел. В десет на сто от случаите си струва. В повечето ни разочарова. Не статистиката е виновна, че изчислява средно ниво книги на читатели на същото ниво. Едва ли ще обвиним човек с пламнала от работа глава, че предпочита Балдачи вместо Шекспир. То е като изискана вечеря с култивиран вкус и сандвич на бегом през почивката. Едното няма нищо общо с другото. Компромисът на моментното настроение обаче може да накара човек да не посегне към книга дълго време. Затова поспри се, отвори и прочети. Твоят текст ли е това или на таблоиди, чието име дори не можеш да произнесеш.
Корицата с питанки и сравнения. Времето на добрите литературни анотации сякаш отмря. Малцина издатели се съобразяват с тях. Как да не се изумиш от поредният автор, приличащ на Кафка, и друг, наследник на Достоевски. Дали героите им ще срещнат любовта и смисъла в живота си са въпроси върху всяка втора книга. За да стигнеш до отговорите, трябва да се заредиш с нагласа за стил, доближаващ се до гореспоменатите класици. Тук разгръщането напосоки няма да помогне. Ръкавицата е хвърлена и ако не приложиш умението си за задълбочено четене поне на една страница, парите ти също ще отидат на вятъра.
Виртуални читатели. Приятно е, че рецензенти в социалните мрежи стават хора, наскоро завършили училище, или просто такива, които обичат книгите. Но между словоохотливата реклама и адекватното знание за литература има разлика. Критиците специализираха професията си дотам, че като тайно общество на посветени изпълняват само ритуалите по награждаване на определени автори. Тяхното място заеха пиарите, а оценката се свежда до емоции върху избрани цитати. Искаш да съжителстваш с книга, която „не те пуска“, чете се „на един дъх“ и не те „натоварва“? Опознай я внимателно, преди да се приберете заедно вкъщи.
От уста на ухо. Живата препоръка си остава безценен компас. Приятел, издържал проверката на доверието в различни ситуации, не би те подвел. Дори да изиграе целият сюжет, да вкара живота си в него, то е процес на общуване чрез текста.
В книжарниците рядко ще видиш „жената зад щанда“ – на средна възраст и с майчински инстинкт. Там продава ново поколение, попива реакциите на четящите, старае се да балансира между информацията и комфорта, който трябва да осигури. Затова не се дърпай като ужилен, когато някой ти предложи помощ. Разговорът е натрупване на всички фактори, насочващи вярната книга да попадне в точните ръце. Едно време хората питаха – „Хубав ли е филмът или е руски?“ Не заради качествата на самите филми, а от пресищането с тях. И с книгите е така. Ще се върнеш за следващата, ако се убедиш на спокойствие, че изобилието означава избор.
