Начало / България / „Прелъстена”, но дали и изоставена?

„Прелъстена”, но дали и изоставена?

PrintНовият тотален хит в съвременната еротична литература – „Прелъстена” от Мередит Уайлд, превзема българските книжарници в разгара на летния сезон! Книгата, която се превърна в своеобразен феномен в интернет в края на 2013 г. – с продажбата на повече от 1,2 млн. електронни копия – проследява изпълнената със страст, лишена от всякакви задръжки история на млад и амбициозен компютърен гений и току-що завършила образованието си колежанка, която уверено си проправя път в света на високите технологии. Очаквано книгата превзе и класациите за бестселъри на Ню Йорк таймс, Уолстрийт джърнъл, USA Today и др.

Червени кожени дивани, високи токчета, мускулести мъжки гърди и дълги женски бедра едва загатват какво ни очаква на страниците на новата еротична мания в съвременната художествена литература: „Прелъстена(ИК Сиела)на Мередит Уайлд.

Самоуверената отличничка Ерика Хатауей, която току-що е завършила Харвардския университет, е твърдо решена да гради собствен бизнес в сферата на високите технологии. Ненадейно, на входа на скъп ресторант в Бостън, Ерика се сблъсква с невероятно сексапилен млад мъж, който грабва вниманието й на мига. Съвсем скоро момичето се убеждава, че на този свят няма нищо случайно, тъй като съдбата я среща отново с екзотичния красавец: Блейк Ландън. Този път обаче срещата е по работа – докато амбициозната кокетка търси първия си инвеститор, неочаквано се натъква на мултимилионната компания, в която работи загадъчният младеж, а за капак, нещата в голяма степен зависят именно от него. Сега Ерика се сблъсква с другото лице на Блейк – надменен, арогантен и подхождащ с пренебрежение към всички жени в бранша.
Дали това ще я отблъсне от него или ще засили още повече желанието й да го има? Кой от двамата ще се окаже здраво затиснат в капана на страстта? Може ли една съвременна жена да преглътне гордостта си за сметка на плътските желания и чувствата си? Дали наистина страстта премахва всички задръжки и променя хората, дори когато мрачна тайна от миналото изскача неочаквано – предстои да разберем…

Мередит Уайлд е щастливо омъжена и майка на 3 деца. Живее във Флорида, САЩ. Тя е любител на високите технологии, ценител на качественото уиски и отчаян романтик. „Прелъстена” е първата й книга и поставя началото и на успешната поредица „Хакерът”, в която читателите ще разберат как се развиват отношенията на Блейк и Ерика.

Внимание!
Романът „Прелъстена” не се препоръчва на хора със слаби сърца, високо кръвно и ускорен пулс!

 

ОТКЪС

Влезе моят загадъчен познат – висок метър и осемдесет ве­ликолепен мъжки екземпляр – напълно различен от костюмира­ните си колеги. Черният пуловер с остро деколте подчертаваше изваяните му рамене и гърди, а изтърканите джинси идеално пасваха на фигурата му. Настръхнах при мисълта как тези ръце отново ме обгръщат, било то случайно или напротив.

Понесъл огромна чаша айс кафе, той се отпусна в стола срещу мен, без да даде вид че осъзнава закъснението си или нарушението на протокола, като ми хвърли ослепителна, мно­гозначителна усмивка. Изглеждаше напълно различен от еле­гантния професионалист, на когото бях извадила късмет да на­летя миналата вечер. Видът му бе неустоимо утринен, тъмно кестенявата му коса стърчеше във всички посоки в очакване на моите пръсти. Прехапах устни в опит да прикрия откровеното си възхищение от физиката на този мъж.

  • Това е Блейк Ландън – каза Макс. – Блейк, представям ти Ерика Хатауей. Тя е тук, за да представи своята модна социална мрежа „Клозпен“.

Той замря неподвижно.

  • Подходящо име. Ти ли я доведе?
  • Да, имаме общ приятел в Харвард.

Блейк кимна и ме стрелна с проницателен поглед, от който веднага се изчервих. Облиза устните си. Този обичаен жест ми въздейства също както вечерта, когато се видяхме за пръв път.

Поех си дълбоко въздух и кръстосах крака, като си давах ясна сметка за усещанията, които той възбужда между тях. Стегни се, Ерика. Кълбото нерви, което преди секунди се бе свило в стомаха ми, избухна в заслепяваща сексуална енергия, от която цялата потръпвах.

Бавно издишах и пригладих реверите на черното си сако, като мислено се проклинах задето си губя ума в най- неподходящия момент. Със заекване започнах презентацията. Обясних предпоставката на уебсайта, след което описах накра­тко нашите едногодишни усилия за скромен маркетинг и произ­теклия от него експоненциален растеж, като отчаяно се стараех да се съсредоточа. Всеки път когато погледът ми срещаше този на Блейк, в мозъка ми ставаше късо съединение.

Накрая той ме прекъсна.

  • Кой разработи сайта?
  • Моят съдружник, Сид Кумар.
  • А къде е той?
  • За жалост моите съдружници нямаха възможност да присъстват днес, въпреки че много искаха.
  • Значи ти единствена от целия екип в момента си се по­светила на проекта?

Повдигна вежда и се облегна небрежно назад, като ми предостави по-добър изглед към торса си. Насилих се да не го зяпам.

  • Не, аз… – опитвах се да формулирам честен отговор. – Точно сега се дипломирахме, така че нашата обвързаност през идващите месеци зависи до голяма степен от финансовата ста­билност на проекта.
  • С други думи, тяхната съпричастност зависи от финан­сирането.
  • Отчасти.
  • Ами твоята?
  • Не – остро отвърнах аз, като при този намек моментално заех отбранителна позиция. Бях посветила на този проект ме­сеци наред, без да мисля за нищо друго.
  • Продължавай – махна с ръка той.

Поех дълбоко дъх и погледнах бележките си, за да вляза от­ново в релси. – На този етап ние търсим финансова инжекция за маркетинг, за да увеличим ръста и прихода.

  • Какъв е процентът на конверсия?
  • От посетители, в регистрирани потребители – около два­десет процента.
  • Добре, а как стои въпросът с платените потребители? – прекъсна ме той.
  • Около пет процента от нашите потребители ъпгрейдват до професионален акаунт.
  • Как възнамерявате да подобрите тези показатели?

Потропвах нервно с пръсти по масата, като се опитвах да

събера разпилените си мисли. Всеки въпрос, който задаваше, звучеше като предизвикателство или обида и ефективно смаз­ваше всички вдъхващи увереност мисли, с които се бях навива­ла, докато стигна до тази среща. На ръба на паниката, поглед­нах към Макс в търсене на някакъв окуражителен знак. Той изглеждаше леко развеселен, което сметнах за точка в полза на мистър Ландън. Останалите местеха безизразно погледи от бе­лежките си към мен, като по никакъв начин не показваха какъ­вто и да е интерес.

За част от секундата си бях помислила, че заради инциден­та миналата вечер той може да бъде по-благосклонен към мен, но очевидно не бе така. Загадъчният мъж се оказа в някакъв смисъл подлец.

  • Концентрирахме усилията си върху натрупването и поддържането на основна членска маса, която, както отбелязах, нараства. Със солидна основа потенциални клиенти се надява­ме да привлечем повече търговци и марки от тази индустрия и да повишим броя на платените потребители.

Направих пауза, подготвена за ново прекъсване, обаче те­лефонът на Блейк светна, и милосърдно отвлече вниманието му. С облекчение задето най-накрая се оказах извън обхвата на изпитателния му поглед, в заключение успях да направя анализ на конкуренцията и някои финансови прогнози, преди времето ми да изтече.

В залата се възцари неловко мълчание. Блейк отпи от ка­фето си, затвори дисплея на телефона си и го постави отново на масата.

  • Ходиш ли с някого?

Сърцето ми прескочи един такт, а лицето ми пламна, като че неочаквано ме бяха изпитали в клас. Дали ходя с някого? Изгледах го шокирана, несигурна дали напълно разбирам зна­чението на въпроса му.

  • Моля?
  • Връзките разсейват вниманието. Ако искаш да получиш нужното ви финансиране от тези хора тук, това може да се ока­же фактор, който влияе върху възможността ви да растете.

Правилно го бях разбрала. Като че ли фактът, че съм един­ствената жена в стаята не бе достатъчно стресиращ, та трябва­ше и да насочи прожекторите към личния ми живот. Нещастен женомразец. Стиснах зъби, този път за да не изсипя порой от ругатни по негов адрес. Не можех да допусна да изгубя хлад­нокръвие, но нямах намерение да отмина с усмивка неподходя­щото му поведение.

  • Мога да ви уверя, мистър Ландън, че съм стопроцентово отдадена на този проект – казах аз бавно и твърдо. Срещнах по­гледа му, като всячески се опитвах да му внуша колко съм без­различна към намеците му. – Има ли други въпроси, свързани с личния ми живот, които биха повлияли върху решението, което ще вземете днес?
  • Не мисля. А ти, Макс?
  • Хм, не, мисля че изяснихме доста неща. Джентълмени, готови ли сте да вземем решение? – Макс се усмихна и махна с ръка към останалите.

Трите костюма кимнаха и един след друг изказаха задовол­ството си от усилията ми и произтичащото от тях решение да подкрепят проекта ми.

Блейк ме погледна в очите, направи кратка пауза, преди да произнесе присъдата си също така небрежно, както бе съсипал сутринта ми. – Аз съм „пас“.

Предупредителните аларми се изключиха и сълзите ми заплашваха да рукнат, последвани от вътрешния ми глас. Той съчиняваше прощална реч до господин Ландън с препоръки къде да отиде и как да стигне дотам. Погледнах Макс в очаква­не на последния удар.

  • Ерика, мисля че си създала прекрасна общност и, разбира се, бих искал да разбера повече за нея. Нека да се уговорим да се срещнем отново през идните две седмици, когато ще разгле­даме в дълбочина логистиката. След това ще решим дали да ти предложим сделка. Какво ще кажеш?

Сладко облекчение. Искаше ми се да прескоча масата и да прегърна Макс.

  • Звучи чудесно. Ще чакам с нетърпение.
  • Прекрасно. Мисля, че засега приключихме.

Макс се изправи и се заприказва с другите мъже, докато те излизаха навън като ме оставиха насаме с Блейк, който се хилеше насреща ми с великолепното си самодоволно лице. Не знаех дали да го зашлевя, или да му оправя косата. Сещах се и за още няколко неща. Това че изпитвах толкова противоречиви чувства към някого за толкова кратко време ме караше да се питам дали не съм изгубила разсъдъка си.

  • Добре се представи – каза той като се наклони по-близо.

Гласът му бе нисък и дрезгав и кожата ми пламна.

  • Наистина ли ? – отвърнах неуверено аз.
  • Наистина – увери ме той. – Мога ли да те поканя на за­куска? – Погледът му омекна, като че през последните двадесет минути не бяхме на нож.

Смутена напъхах бележките си обратно в чантата. Блейк бе красив, обаче твърде много преувеличаваше достойнствата си, ако мислеше, че ще падна в ръцете му след този цирк.

  • Отсреща има чудесно заведение. Сервират пълна ирланд­ска закуска.

Изправих се и срещнах погледа му, развълнувана от възможността да му откажа.

  • За мен беше удоволствие, мистър Ландън, но някои от нас трябва да работят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *