Лира Литературно-рекламна Агенция
Абсурдно, кошмарно, гротескно, сюрреалистично… КАФКИАНСКО!
Романът, произвел тази експресивна дума, се нарича „Процесът” и започва с прочутото изречение: „Някой очевидно беше наклеветил Йозеф К., защото, без да е извършил нищо лошо, една сутрин бе арестуван.“
Нито Йозеф К., нито читателят ще узнаят кой е този Някой и в какво е обвинен К. И героят, и читателят се намират на границата между реално и нереално, между истината и лъжата – в сива зона, която човек трудно може да си представи и която тъкмо поради тази причина внушава страх, несигурност, обреченост.
В „Процесът” Кафка е провидец на големите престъпления на ХХ век, на терора и преследванията, а и на модерната днешна държава, поставила под наблюдение своите поданици. И въпреки че в романа стават ексцентрични неща, той е напълно, дори до педантизъм реалистичен, макар и в реалност, която не може да бъде дефинирана: кафкианска реалност.
Романът се представя тук на български език за пръв път в превод от неподменения оригинал, като по този начин най-сетне прави възможно възприемането и осмислянето на великата творба в нейния автентичен облик.
Защо е необходим нов превод?
Не само специалистите знаят, че Макс Брод, най-близкият приятел на Франц Кафка, е трябвало да изпълни изричната молба на автора „всичко без изключение да се изгори…” За щастие до „аутодафето” не се стига и много скоро след кончината на Кафка Брод публикува романа „Процесът”, като се постарава да избегне „всичко, което изтъква фрагментарния характер и затруднява четенето”. Освен това той подлага ръкописа на съществено редактиране, нанася доста поправки и в резултат редица стилистични особености на автора претърпяват сериозна трансформация. Не липсват и немалко погрешни прочити на ръкописа, които на места изкривяват достатъчно сериозно смисъла на отделни сцени и фрази.
Едва през 1990 г. англичанинът сър Малкълм Песли издава двутомник със заглавие „Процесът”. Роман по материали от ръкописа”, който е в основата на изданието на издателство С. Фишер (Der Process (Originalfassung), 1990, S. Fischer Verlag) и по който е направен преводът на български език на настоящото издание.
Първата среща на българския читател с Франц Кафка е именно с „Процесът” и става в началото на 70-те години. Преводът е на известния преводач д-р Димитър Стоевски. Но от първата поява на „Процесът“ на български досега настъпиха редица промени в езика; по-високи са днес и изискванията към превода. А като отчетем, че първият превод на „Процесът” е правен по своеволно видоизменения от Макс Брод текст, беше крайно време Кафка да бъде реабилитиран пред многобройните си почитатели и у нас.
Такава реабилитация в наши дни би била по силите единствено на изтъкнат и опитен преводач, какъвто е Любомир Илиев. Като вниква дълбоко в текста на Кафка, той изважда наяве непознати за българския му читател пластове, при това на бляскав съвременен български, без да лишава романа от патината му. Сравнението между познатия досега превод и постижението на Илиев говори убедително в полза на новото издание.
Работата си над „Процесът” той обосновава и в послеслов, в който увлекателно проследява приближаването към „истинския Кафка“ през десетилетията. Така във „визитната картичка“ на големия наш преводач застава – редом с „Фауст“ на Гьоте, „Човекът без качества“ на Музил, „Смъртта на Вергилий“ и „Сомнамбулите“ на Брох и десетки други превъзходни текстове – още един велик шедьовър на световната литература.
