Начало / Критика / Правилата от детството, които не бихме спазвали като възрастни читатели

Правилата от детството, които не бихме спазвали като възрастни читатели

Portrait of diligent pupil sitting on top of books and reading„Пенчо бре, чети!“ Горе долу с това отношение са родителите, когато се опитват да накарат малчуганите да отворят книгите от списъците за Лятно четене през ваканцията. И колкото по-упорито настояват родителите, толкова повече се противят наследниците им. Нали?

Сайтът pernillesripp.com събра няколко правила в четенето от детството, които един възрастен никога не би спазил. Ето ги:

Избор

CheteneИли по-скоро –липсата на избор. Това е най-големият недостатък, който ученици и студенти посочват, когато става за четене. „Моля Ви, нека сами да избираме книгите, които да четем“, казват всички.

Знаем, че изборът винаги има значение. Всеки пораснал читател ще го потвърди. Изборът е важен в литературния живот – и в четенето, и в писането. Но лишаваме младите от него, особено децата, които тепърва откриват книгите. Да, разбираме причините – ами ако попаднат на нещо неподходящо?!

Принудителен анализ

1394437322_7Възрастните отегчават децата с безкрайно мърморене и изискване да описват впечатленията си от всяка прочетена книга. Караме ги да водят Читателски дневник, да преписват цитати. Правят това дори, когато сами са избрали четивата си. По този начин се надяват да им създадат навик за по-късно, когато отидат в горните класове, или университета.

Но колко често самите възрастни описват впечатленията си от книгата, която току що са затворили?! Или пък преписват цели параграфи от нея?! Или й пишат сбито резюме?!

novelБроене

Да, милиони запалени читатели имат профил в Goodreads. Мнозина се включват в Читателското предизвикателство, в което всеки записва броя книги, които ще прочете през годината. Понякога пишат и ревюта. Но никой не чете наистина по норматив, нали? Никой не чете по часовник. Възрастните просто четат колкото и каквото им се чете, защото обичат да го правят. Нормативите убиват любовта към каквото и да било.

Състезания

kids-readingЗа възрастните в модерните времена състезателният дух определя способността за успех в живота. Почти всеки иска детето му да е победител, да се стреми към успеха. Това се предава и в четенето. Състезанията през лятото са големи – най-запален читател на класа, на училището на… Библиотеките също се включват и всяка година излъчват победители в импровизираната надпревара сред клиентите си за най-много прочетени книги. Но кое е по-важното, все пак – удоволствието от прочетената книга, или скоростта и броят им?

Недочетената книга

kids-reading-ftr

В задължителните списъци винаги, като по поръчка, има и книги, които просто децата не могат да дочетат. Но ако един възрастен прочете например първите две книги от поредица, а третата му стане скучна, той просто я изоставя. Докато със заглавията от задължителния списък така не може.

Но това не е правилно. Всъщност, ако едно дете установи, че не може да довърши една книга и иска да я зареже, значи е на път да стане наистина добър читател. С мнение. Ако все пак изостави твърде много книги, по-добре го попитайте защо прави това, какво не му харесва и му помогнете да намери какво наистина го интересува.

luzinterruptus-ivНелепите ограничения за пазаруване на книги

Да, децата страдат от ограничения кога и колко да купуват книги. Един възрастен може да влезе в книжарница и да си избере каквото си иска, когато си поиска. Всеки трябва да има достъп до книгите по всяко време, да избира колкото иска, да ги разлиства и купува.

P.S.: Едно от най-важните неща, от които прохождащите читатели имат нужда, е личният пример. Почти всеки възрастен читател ще Ви го признае. Затова, не се бавете, станете за пример!

Прочетете още

Joy-of-reading

39 цитата, които ще ви накарат да копнеете за книги

Ако по празниците не сте имали време за любимото си четиво, сайтът Readers Digest предлага …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *