Начало / Критика / Сбогом, хотел „Шарм”

Сбогом, хотел „Шарм”

200931_bЮлия ПЕТКОВА

Прави са древните китайски мислители. Човек има два живота и вторият започва в деня, когато разбере, че има само един живот. Героите на Ема/Фредерик Марс са го разбрали отдавна – спешно е да се обича.

Изтънчени по френски и смущаващо откровени, трите романа от серията „Хотели” проследяват преживяванията на Анабел Барле  – умна и сензитивна, но неуверена в себе си млада жена, която допълва доходите си като компаньонка. Всяка следваща нощ, прекарана в някоя от стаите на хотел „Шарм”, постепенно разбужда задрямалата й чувственост и я изправя срещу щит от предразсъдъци. За разлика от прословутите „нюанси на сивото”, с които асоциират трилогията „Хотели”, Марс съвсем не подценява на читателите си. Разказът е поръбен с тънко чувство за хумор и самоирония, на което се дължи светкавичният й международен успех.

Третата (и последна) част от серията ще обезоръжи аргументите и на най-заклетите опоненти на еротичните четива заради характерното френско перо, с неговите тикове, прищевки и непреводими галицизми. Всички прегради между Луи и Анабел постепенно са отпаднали: табута, опасения, сдържаност, меланхолия. И ето че в третия роман тя се събужда омъжена. Но и съмненията не закъсняват – дали ласките им с времето няма да охладнеят? Ще пострада ли страстта им или ги очаква върволица от възкресения на чувствата?

Един от въпросите, възседнали ума й, не й дава мира: какво точно е знаел Луи за връзката между Орор и Давид в деня на тяхното бракосъчетание? И дали докато продължава упорито да мълчи за своето минало, новоизлюпеният й съпруг всъщност не я предава? Стигайки до убеждението, че истинската свобода е в желанието, на което си се отдал докрай, героинята се изповядва: „В този хотел научих, че онова, което получаваш, се съизмерва с онова, което даваш. Ако просто се отдадете на съня, на скуката или на тъгата, до вас ще достигне единствено отражението на собствената ви печал или на собственото ви безделие. И в резултат ще си тръгнете оттам, уви, все същата, без каквато и да било промяна.”

Миналата година самоличността на Ема Марс беше разкрита. Фредерик Марс има и други произведения, създадени под прикритието на псевдоним или в ролята му на писател в сянка. Роден през 1968 г. в Париж, в продължение на седем години той е градил кариера като журналист, фотограф и редактор в онлайн списания.  Любимият му жанр са трилърите, а основни теми и акценти на творчеството му са: ароматите, сънищата, мечтите, сексуалността, различните аспекти на личността и границите на човешкото съзнание. Повече от всичко обича мостовете между реалността и художествената литература.

Ако  тепърва започвате да обособявате библиотека с „по-темпераментна” литература, най-добре се вслушайте в препоръките на Луи Барле. Неговият списък не само изглежда изчерпателен – заглавия като „Лолита” на Набоков и „Любовникът” на Дюрас го правят квалитетен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *