Лира Литературно-рекламна Агенция
Една благородна кауза в помощ на децата с диабет – това е сборникът „Детство“, в който 34 автори събират 35 разказа спомени от своето здраво и щастливо детство. Сред тях са известни имена като Петя Александрова, Димитър Коцев – Шошо, Емил Йотовски. Но и много други хора откликват със сърцето си, защото средствата, събрани от продажбата на тази книга, ще подпомогнат материално работата на диабетното отделение в клиниката по Ендокринология към Специализирана болница за активно лечение на детски болести, гр. София. Съставител е Доротея Луканова. Преди две години тя остава със сина си Денис в същата болница, след като на момчето е поставена диагноза диабет тип 1, вижда всеотдайността на лекарите да спасяват деца от цяла България на място, където има само 10 легла за лечение, и решава да привлече общественото внимание към тях и това социално значимо заболяване. Книгата ще бъде представена на 13.07 (сряда) от 18.30 ч. в книжарница Хеликон-България (бул.“Цар Освободител“ 4).
За смелостта да се изправиш срещу неканения гост в дома си – диабета, и за приказките, от които се нуждаем, когато сме най-крехки, разказва Доротея Луканова.
Как се промени ежедневието на твоето семейство, когато диабетът влезе в живота ви?
В първите седмици, даже месеци, това, което беше доста различно, бе постоянното следене на часове, мерене на грамажи храна (за да се получи добър резултат, дозата инсулин се комбинира с определено количество въглехидрати, които да могат да се усвоят и нивата на кръвната глюкоза да са добри). След това започнахме да се престрашаваме за по-смели неща. Единственото, което се постарахме, бе да не се променя животът на детето, въпреки честото мерене на кръвната захар и поставянето на инсулин 4 пъти на ден. Посещавахме детски рождени дни и игрите с приятели не спряха.
Как се обяснява на едно дете, че трябва да живее с диабет тип 1?
Трудно от позицията на родителя, който до известна степен е в шок, чете всякакви статии и информация, мисли, страда. Важното е детето да не усети първоначалната безпомощност и да знае, че си до него каквото и да става. А сълзите, те неминуемо идват да облекчат първоначалния стрес, но е най-добре да са насаме. Децата се приспособяват по-лесно, единствено в началото се дразнят на болката от убожданията, след това свикват.
Това, на което държа в разговора си с Денис, е, че той е същият като всички деца, само с една малка специфика – може да играе, бяга, скача, спортува , яде торта, шоколад, само да спазва времето за хранене и да не пропуска инсулиновата си доза. И това, че диабетът не го прави специален, както в негативен, така и в позитивен смисъл, т.е. да го използва, за да получи по-специално отношение или нещо друго.
Как приемат останалите деца Денис, когато играят заедно?
По същия начин, както преди. Малките деца са такива, каквито някои от възрастните са забравили да бъдат.
Защо именно чрез книга реши да заявиш отношението си към това заболяване?
Защото думите са ми приятелки от доста време и реших, че могат да ми помогнат много.
Каква беше реакцията на авторите, щом им каза за целта на изданието?
Всички бяха впечатлени от идеята и много бързо се натрупаха желаещи да участват.
Как беше избрана корицата?
Корицата беше изработена, както и цялостното оформление на текста, от една прекрасна и талантлива млада жена, Елена Кръстева. След като я поканих за проекта и разказах какво ми е нужно, тя с радост се включи, пратих текстовете и тя започна. Тук е мястото да благодаря на Елена за разбирането и помощта. Впрочем синият цвят е символ на диабетната общност, и в случая на нашия сборник „Детство“.
Какъв е духът на разказите вътре?
Шарена палитра от най-различни емоции, много цветен, много свеж и много нежен, по детски.
Какво е първото нещо, за което ти би желала да отидат средствата, събрани от тази книга?
Това ще решат лекарите от диабетното отделение. Аз бих се радвала, освен освежаването на базата, да осигурим модерни средства за контрол на кръвната глюкоза на място в отделението, т.нар. сензори, които да се ползват в случаите, когато се приемат деца с новооткрит диабет, за да се следи по-добре движението на нивата и по-лесно да се осигури правилната терапия.
На кого искаш да благодариш за подкрепата?
Много са хората на които от сърце искам да благодаря! На проф. Мая Константинова, доц. Радка Савова, д-р Аршинкова и всички медицински сестри в отделението по диабет и генетични заболявания към Специализирана Болница за Активно лечение по Детски Болести – София. На „Ново Нордиск Фарма ЕАД“, без чиято финансова подкрепа сборникът нямаше да излезе. На Национално сдружение „Диабет, предиабет и метаболитен синдром” и Българска фондация диабет и равноправен живот. И разбира се, на господин Любен Козарев от издателство „Изток-Запад“ и неговия екип, които реализираха на практика нашата кауза.
А какво ще кажеш на хората, които четат това интервю и си мислят – мен не ме засяга!
Само едно – никой, никога не знае какво предизвикателство му е приготвил животът.
Интервюто взе Людмила ЕЛЕНКОВА
Снимка Гергана Змийчарова
