Начало / България / „Може би Естер“: За травмата, белязала века

„Може би Естер“: За травмата, белязала века

moje-bi-EsterДали наистина се е казвала Естер онази баба на баща ѝ, която остава в празния апартамент в Киев през 1941 г., когато семейството ѝ бяга? Кой чува доверчивите думи на бабушката, отправени към немските войници на улицата? Кой е стоял на прозореца и е наблюдавал разстрела на жената, от която остават само „една фотография и една история“?

Авторката описва пътуването си до местата, където са се случили ключовите събития в рода ѝ – Варшава, Киев, Маутхаузен, Бабин Яр, Виена, като размишлява върху фрагментарността и травмата, белязали века. Фокус на историята са фигури, чиито лица вече не могат да бъдат разпознати, а самият роман представлява разбита семейна мозайка, предадена под формата на кратки истории. Историческите събития играят определяща роля в живота на индивида и границата между фактите и разказите се размива, докато накрая фрагментите не започват да избледняват.

Но след като не сме сигурни дори в името ѝ, то в какво тогава?

Катя Петровская е родена в Киев през 1970 г. Следва в университета в Тарту (Естония) и получава докторска степен в Москва (1999 г.). Започва да учи немски едва на 26-годишна възраст, но впоследствие за нея той става идентичен с литературата. Авторката печели в Клагенфурт престижната награда „Ингеборг Бахман“, както и литературните награди „Аспекте“ (2014), „Ернст Толер“, Шубертовата литературна награда на град Аален и „Премио Стрега Еуропео“ (2015).  „Може би Естер“ (изд. „Парадокс“) е първата ѝ книга и е преведена на 20 езика.

Ето и информация за представянето й:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *