„Майстора и Маргарита” е вечното ми вдъхновение

15.06.2016 Автори, Интервюта

Модерното лице на румънската литература се казва Йоана Първулеску

Първо впечатлява с усмивката си – а после и с ерудицията. Най-известният румънски писател в наши дни е професор по литература, а заедно с това и преводач. От 2013 г. във визитката й има още едно важно изречение: Носител на наградата за литература на Европейския съюз.

Книгите й обаче са наситени с приключения. Йоана ги сравнява с постройка на няколко етажа. Ако останеш на първия, усещаш само съспенса в романите. Качиш ли се на втория, пред теб се разгръща и друг елемент от сюжета. На третия пък съзираш цялата литературна епоха.

Йоана е влюбена в деветнайсетото столетие, но това ще си проличи и от думите й по-долу. В увлекателността на книгите пък може да се убедите сами, ако разтворите първо наградената „Животът започва в петък”, а после и продължението й „Бъдещето започва в понеделник” (преводът и на двете книги е на Христо Боев). Поемете и вие към епоха, изпълнена с доброта и надежда. Именно това е бабата на нашия век, както весело го определя самата Първулеску. А пък всички знаят, че внуците приличат първо на своите прародители. Дали ще е така и с нашето столетие?

ДВАТА РОМАНА ДИШАТ ЕДИН ЧРЕЗ ДРУГ

„Може да си ги представим като някаква сграда. Има читатели, които ще останат на първия етаж. Те ще се движат по полицейско-детективската история. Със сигурност ще се намерят и други, които ще искат още. Научих много от авторите от деветнайсети век, които знаят по-добре от сегашните, от Дан Браун например, как да създават напрежение. Що се отнася до Дан Браун, бях доста разочарована, когато го четох, и направо изумена от неспособността му да създава съспенс.

Някой читател обаче може да се качи на втория етаж на тази къща и там ще види едно сравнение между настоящето и миналото. Дан Крецо, героят на книгата, е дошъл от настоящето, но, в интерес на истината, това е според неговите думи, няма никаква информация. Според по-информираните вестникари Дан Крецо може да е дошъл от Америка, сигурно сте чували твърдението, че Америка по това време е един век напред и няма нищо странно в това предвид строителството на небостъргачите още в началото на двайсети век. Те още тогава са били един век напред. Точно тогава Манхатън започва да изгражда футуристичния си вид, който има и сега.”

ОТЗВУКЪТ БЕШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН

„След първия роман получих изключително голям отзвук от страна на читателите, множество писма, в които ми казваха, че са се идентифицирали с конкретен герой. И аз също имам свой любим герой, който е временно в самия роман. Поставяха ми въпрос дали ще напиша продължение. Бях оставила една малка вратичка в края на първия роман – там се появява един журналист, Павел Мирто, който сам казва, че пише роман на име „Бъдещето започва в понеделник”. Както всъщност се казва и втората книга.”

КНИГИТЕ МИ СА СВЪРЗАНИ И С БРАМ СТОКЪР

„Не, не харесвам „Дракула”. Но трябва да й отдадем заслуженото. Може би някой си е дал сметка, че 1897 г., когато започва първият ми роман, е годината, в която е написан „Дракула” на Брам Стокър. Но в моята книга Букурещ е един абсолютно цивилизован град – сравнете го например с вампирите при Брам Стокър, няма нищо общо, нали?

В Румъния дойде правнукът на Брам Стокър и каза, че съжалява за това зло, което е направил дядо му, имал намерение да напише нова книга, но ние го посъветвахме да не го прави. Брам Стокър всъщност доведе в Румъния много туристи с творбата си.”

НАГРАДИТЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ

„Малки, незабележими езици като нашите по нормален начин не могат да станат известни, една книга, написана на тях, не може да стане прочута. По-лесно е да пишеш много добре на английски език. Може би сте чували това твърдение, че една жена трябва да е два пъти по-добра, за да е равнопоставена на един мъж. Същото е и с малките езици като българския и румънския. Човек, който пише на тях, трябва да е два пъти по-добър, за да бъде четен. Затова много ценя наградата, която получих – наградата за литература на Европейския съюз.”

ЛИТЕРАТУРНИТЕ ВДЪХНОВЕНИЯ

„Много обичам „Майстора и Маргарита”. Връщам се към нея доста често и даже я препрочитам на всеки две-три години. Всички книги, които са в нашето съзнание, ни помагат да пишем, те са лабиринтът, в който желаем да се изгубим, както казваше и Борхес.”

ПРЕДПОЧИТАЙТЕ КНИГИТЕ ПРЕД ФЕЙСБУК

„Наскоро една госпожа ми каза, че няма време за четене, тъй като го прекарва във фейсбук. Това важи и за моите студенти, които трябва да четат доста, но те прекарват времето си понякога повече във фейсбук. Трябва да има метод да бъдат накарани да четат книги, а не фейсбук. Ако зависеше от мен, бих давала домашни работи на тези студенти, например всеки ден да слагат 100-200 снимки във фейсбук. Бих забранила също така книгите. По този начин фейсбук, като всяка домашна работа, би се превърнал в нещо отвратително. А книгите ще са забраненият плод и биха добили много привлекателност.

Със сигурност фейсбук има много предимства, но той не трябва да поглъща времето, което е за книги.”

В МИНАЛОТО СМЕ ИМАЛИ ПОВЕЧЕ

„В сравнение с хората от деветнайсети век, сме изгубили тези три неща – първото е добрината, второто е вярата в Господа и бъдещето, а третото – склонността да се жертваме за другите.

Практически, наистина много често може да се позоваваме и основаваме на миналото, тъй като бъдещето съдържа неограничени възможности, някои от които може да са и много лоши. Пък и сам Верди е казал, че трябва да се завърнем в миналото, преди да помислим за прогрес.”