Лира Литературно-рекламна Агенция
Шведският писател Юнас Юнасон представи новия си роман на български език „Убиеца Андерш и неговите приятели“ с интервю по Skype за телевизия Bulgaria ON AIR. Скандинавецът нашумя с бестселъра „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ . Той е бивш журналист, който продава бизнеса си за 10 млн. евро и заминава за Швейцария, за да пише книги.
Ето какво каза в българския ефир Юнасон (със съкращения):
В интервю за британския в. „Телеграф“ казвате, че сте били женен за работата си. Когато решихте да оставите журналистиката, телевизионното продуцентство, изобщо медиите, чувствахте ли се като „скочил през прозореца и изчезнал“?
Да, може да се каже. Препоръчвам на всички да направят същото. Имаме само един живот, който е толкова кратък – прекалено кратък – и трябва да го обърнем с главата надолу един-два пъти, преди да е станало прекалено късно.
Дали у всеки журналист дреме по един писател?
Във всеки журналист ли? Мисля, че във всеки човек дреме по един писател. Въпросът е дали имаме какво да кажем
И журналистиката, и писането на книги имат общ смисъл – разказването на истории. Коя история си струва да бъде разказана?
И в двата случая трябва да грабнеш читателя. Ако той не е достатъчно ангажиран, ще остави вестника или книгата. Разбира се, ако с писането си може да го вдъхновим да направи нещо добро, да го накараме да преосмисли някои неща – това е още по-добре.
Казвате, че дядо Ви е разказвал интересни истории. Когато сте го питали: „Истина ли е това?“, той е отговарял: „Тези, които казват само истината, не заслужават да бъдат чути“. Колко истина има във Вашите истории?
Бих казал повече, отколкото човек би повярвал. Всичко в книгите ми е вдъхновено от странния ни свят.
Какво Ви вдъхновява за вашите истории?
Хората като цяло. Те правят толкова глупави и странни неща, че са безкраен извор на вдъхновение.
Ще видим ли филмирана и книгата „Неграмотното момиче, което можеше да смята“?
Надявам се. Правата за филма са продадени на холивудски продуцент и мисля, че в момента работят по него.
В новата Ви книга „Убиеца Андреш и неговите приятели“ пак ли се оказва, че случайни хора управляват света?
Случайни хора? (смее се). Бих казал, че, за съжаление, хората, които управляват света, изглежда се приемат прекалено сериозно. Хората трябва да имат повече чувство за хумор, повече самодистанцираност, така светът би станал едно по-добро място.
В книгата убиец среща монахиня, която не вярва вече в Бог. Карате хората да се смеят на техните различия. Вие вземате ли насериозно Бог?
Да, абсолютно. Мисля, че за всички нас е по-добре, ако вярваме, че някой или нещо стоят зад всичко това. Поне искам да вярвам, че е така. Но Библията е друго нещо, мисля, че е малко надценена.
Какво ще кажете на българските ви читатели преди да се срещнат с новата Ви книга?
Моля, насладете й се и се вдъхновете. Никога не е твърде късно светът да стане едно по-добро място за живеене.
За нас българите Швеция е предимно АББА, Europe, Roxette, Volvo, IKEA , Астрид Линдгрен, Нобелови награди… Какво знаете за България?
Забравихте Златан Ибрахимович!(смее се)
Ако говорим за България – и вие си имате вашия Златан – много добре си спомням Христо Стоичков от Световното първенство през 1994 г. Тогава Швеция игра срещу България и ни беше страх от него – той е велик футболист и все още го помним. Припомнете ми, Елиас Канети българин ли е? Той е един от любимите ми автори и е роден в България, но пише на немски. Никога не съм бил в България. Какво още… А, да! Имате късмет, че българският климат е съвсем различен от шведския.
И за финал – какво се случва с футболен клуб „Йостерш“?
„Йостерш“! Любимият ми отбор! Сега играем в шведската трета дивизия, а тя не е най-добрата в света. Спечелихме Шампионската титла на Швеция през 1981 г. – преди 35 години – оттогава, ако щете вярвайте, имаме лош късмет. Но ще се върнем!
