Гласът на Карло Колоди е един от онези, които слушаш или четеш като дете, но той се запечатва в ума ти за цял живот. Това твърди италианският издател Алесандро Галенци. Вече 130 години историята за дървеното човече, чийто нос се удължава, започне ли да лъже, е предпочитана от милиони малки читатели по света. Галенци разказа пред в. „Гардиън“ защо „Приключенията на Пинокио“ е любимата детска книжка в Италия.
Кой не знае Пинокио и неговия нос?
„Историята на дървената кукла, която мечтае да бъде истинско момче, и репутацията й да послъгва се е отпечатала в душата на всяко италианско дете. Благодарение на Уолт Дисни книжката на Колоди се появи и на големия екран. Пинокио е известен навсякъде по света и е част от приказната вселена на всяко дете.
Всеки знае името му, дори да не знае как да го изпише.
Като дете обожавах приказките на Колоди. Обичам ги и сега. Макар че умира през 1890 г., той все още е най-известният и популярен детски автор на Италия. Дори днес. Неговият стил е може да бъде сбъркан – с отпечатъка на ежедневната реч, с изобретателността си, игривостта и дори – странностите си, с хумора си. Много е трудно да се пресъздаде този стил на други езици. Много остава изгубено в превода“, споделя за прочутата книжка Галенци.
„Приключенията на Пинокио“ с илюстрациите на Ясен Гюзелев
Преди няколко месеца тази доказано добра и вечна детска книга се появи у нас и в луксозно издание с изключителните илюстрации на Ясен Гюзелев. Художникът работи по книгата, докато е в Италия. „Започнах с идеята да си свърша по-бързо работата, да взема хонорар, да получа нова поръчка. Но тогава си дадох сметка, че моят характер на работа изисква много време. За да постигна това, което виждам в себе си, трябва да дам много часове труд, много повече от повечето илюстратори по света. Просто това е моето виждане, моето пипане“, казва Гюзелев за работата си тогава.
Пинокио преследвал автора си до края на живота му
Колоди не бил от най-жизнерадостните писатели. Дори след успеха на „Пинокио“ той мразел да бъде наричан детски автор. Гледал на себе си повече като на италианския Дикенс или Шекспир. Искал да пише големи творби, важни, за възрастни. Въпреки очевидния си успех, смятал, че пилее таланта си, пишейки истории за деца. Особено се подразнил, когато видял „Пинокио“, препоръчан от детския вестник „Giornale per i bambini“ и се опитал как ли не да унищожи популярния си герой. Не успял и дървеното момче го преследвало през целия му живот.
Една от не толкова популярните книжки на Колоди, „The Adventures of Pipì the Pink Monkey“, наскоро излезе на английски език. Розовата маймуна споделя съдбата на Пинокио, макар и в по-ограничен мащаб. Пипи се появила на бял свят през 1883 г. и добрият прием сред малките читатели подразнил автора й, който дълго след появата на първите няколко глави не написал и ред. Продължението било публикувано едва през 1885 г.
„Пинокио“ днес
Славата на „Пинокио“ продължава и до днес.
Една от най-големите забележителности в селцето Колоди, където Карло прекарал детството си, пък е Вила Пинокио. Всъщност Колоди е псевдоним на Карло Лоренцини, както е истинското име на автора на книгата. Той решава да вземе за фамилия името на селцето, където е родена майка му.
Във философията има специален парадокс Пинокио. Той е версия на парадокса на лъжеца, при който лъжецът казва „Аз лъжа“. 12927 Пинокио пък е името на астероид, открит на 30 септември 1999 г. от М. Томбели и Л. Тези. В бившия Съветски съюз са толкова впечатлени от героя на Карло Колоди, че създават своя версия на момчето-кукла – Буратино. Германците пък заимстват от книжката, за да създадат Zäpfel Kern. Пинокио присъства в творчеството на някои от големите италиански художници, в рекламата, в рап-абуми и дори в мангата.