Лира Литературно-рекламна Агенция
Модата на тънките книжки за бързо четене продължава. Въпреки това най-запалените читатели продължават да се радват на масивните томове. Гледката на няколко такива, наредени на нощното им шкафче, им пълни сърцето.
Да, понякога размерът е плашещ, особено ако сте от онези, които четат предимно в градския транспорт. Но все още се шегуваме с приятелка на един бас, че не може да прочете „Одисей“ на Джеймс Джойс от телефона си, макар че ме обори, че от там е прочела цялата поредица на Робърт Джордан „Колелото на времето“. Наскоро пък друга приятелка се възхити на подарък – разбивка на четири на „Война и мир“ – симптоматична книга, когато става дума за размер. Дали и аз нямаше да се радвам, ако бях зарязала тежкото пълно издание на „Властелина на пръстените“ и не бях получила новоизлезлия комплект от четири книги? Същото важи и за „разбивката“ на „Хрониките на Нарния“. И все пак, все още се наслаждавам на дебели томове като „Щиглецът“ на Дона Тарт, или „Изворът“ на Айн Ранд, например. И така – от дете, когато нямах проблеми и с радост поглъщах за ден с цялата й дебелина „Тримата мускетари“, или „Кралица Марго“ от Александър Дюма.
Да, размерът има значение. Нали помните историята за песента на „Куин“ „Бохемска рапсодия“, която никое радио не искало да пуска в ефир, защото… била много дълга. Но шедьовърът си е шедьовър. Наскоро Publisher’s Weekly събра някои от най-великите дебели книги.
Ето ги:
„The Tale of Genji“ от Мурасаки Шикубу (1216 стр. в изданието на „Пенгуин Класикс“)
Макар че е класически хилядолетен текст, книгата е едно от най-древните издания, които напомнят днешен роман с героите му, връзките между тях, настроения и импулси. Написана е като епос.
„Моби Дик“ от Херман Мелвил (528 стр.)
Романът на Мелвил вече е смятан за класика. Прецизно конструирана реалност, която разказва за друга такава. Мелвил търси отговор на фундаментални въпроси за света и мястото ни в него, показва добро чувство за хумор. Определено – една от вечните книги в световната литература.
„Мидълмарч“ от Джордж Елиът (880 стр.)
По наелектризиращ начин Елиът разкрива цели общества през годините. Мариан Еванс решава да публикува романа си под псевдоним и мъжко име, за да се справи с предразсъдъците на доминираното от мъже писателско съсловие.
„Анна Каренина“ от Лев Толстой (864 стр.)
Писана почти по същото време като „Мидълмарч“, „Анна Каренина“ е по-малко социална и по-екзистенциалистична.
„Златната тетрадка“ от Дорис Лесинг (768 стр.)
Дължината на тази книга на Нобеловата лауреатка й дава шанс да следва спокойно своята идея и да работи един вид в отделни модули. Техниката й е брилянтна и Лесинг успява да възпроизведе миналото си, политическите си убеждения, мечтите си, връзките си. Резултатът е гениален.
„Хроника на птицата с пружина“ от Харуки Мураками (680 стр.)
Това е най-мащабният роман на Харуки Мураками, но и най ефективният. Действието се развива почти като насън. Японският гений задава морални въпроси, намеква за политика, история, травми, вина.
„Turn of the Century“ от Кърт Андерсън (672 стр. в изданието на „Random House“)
Ако държите романът, който четете, да се доближава максимално до духа на литературна или пророческа културна критика, това е вашата книга. Изненадващо четивен, романът на Андерсън на моменти кореспондира с „Поправките“ на Джонатан Франзен.
„House of Leaves“ от Марк Даниелевски (709 стр. в изданието на „Pantheon“)
Дебютът на Даниелевски може да се определи по много начини – култов феномен, ужасяващ писък, любовна история, постмодерен разказ, типографски лабиринт, който се чете не само с ум, но и с физическо възприятие.
„Skippy Dies“от Пол Мъри (661 стр. в изданието на „Faber and Faber“)
Скипи наистина умира. Още в първите страници. Много добре изграден роман, с почти епичен характер. Смешен, забавен, свиреп, трудно можеш да го оставиш.
„Светилата“ от Елинор Катън (710 стр.)
„Светилата“ са своеобразен новозеландски „Туин Пийкс“, мистичен трилър във викториански стил с увлекателен криминален сюжет. Книгата се състои от дванайсет части – по една за всеки от дванайсетте мъже, колкото са и домовете в хороскопа, около тях се въртят още седем герои – колкото са планетите и светилата в астрологията, обединени по двойки около главния герой Уолтър Муди, свързващата брънка и ключ към загадката. Всяка част е два пъти по-къса от предишната, което създава особен, все по-забързан ритъм и повтаря изтъняването на Луната по време на лунния цикъл.
„Човекът без качества“ от Робърт Музил (1408 стр.)
Тази знаменита творба на Роберт Музил се нарежда сред великите литературни шедьоври на XX век. Романът разполага с най-привлекателните качества на своя вид: нагледност дори в най-абстрактните разсъждения, забавна ведрост, която стига до пленителна игривост, глъбинен хумор дори на най-неочакваните места. И преди всичко: богатство и остроумие в сравненията и метафорите, каквито световната литература почти не познава. Музил прекарва 13 години от живота си, за да напише книгата и пак не успява – умира, преди да я завърши. „Човекът без качества“ се оказва и пророческа за събитията в Европа и Първата световна война.
