Винаги съм предпочитала английските писатели пред американските, но Едит Уортън успя не просто да не оправдае очакванията ми, тя ги разтърси из основи. Разказът за живота на Итън Фром ни прехвърля в американската действителност от миналия век и показва животът, истинският живот, точно какъвто е – изпълнен с трудности, препятствия и безброй решения. Това е разтърсващата история за човешките неволи и нещастия. Те са толкова умело разказани, че Уортън успява да рисува пред очите ни жива и истинска история, която трогва и докосва дълбоко.
Интересното в книгата е, че тя е пропита от усещането за неудовлетвореност от живота, за онези мрачни моменти, когато човек не вижда изход от ситуацията. Тогава, когато вижда всичко около себе си в сиво и нюансите му, когато всичко губи своя смисъл. Книгата може да се сравни с усещането за трагичност в „Към един незнаен Бог“ на Стайнбек или може би с произведенията и стила на Оскар Уайлд.
Тази книга сякаш се опитва да ни каже, че за всяко свое злощастие сме виновни ние и нашите решения. Литературното майсторство на Уортън е несравнимо. Заслужава си всяка споделена минута.
Препоръчвам ви тази книга, ако сте истински ценители на литературата, на истинската класиката, на красивите и невероятни умения на великите писатели. В „Итън Фром“ можете да се насладите на всевъзможни литературни похвати, омайващи описания, контрастни сравнения, които ще допълнят усещането на задоволство, четейки.