
Тази година, на 27 април, се навършват 150 години от рождението на Пенчо Славейков. Честванията, които миналата година бяха включени в календара на ЮНЕСКО за тазгодишните литературни юбилеи, ще се проведат в Трявна, София и из цялата страна.
В столицата литературни критици, актьор и читатели ще се съберат около паметника на Пенчо Славейков и баща му Петко Р. Славейков на едноименния площад. Тържествено слово ще произнесат проф. Михаил Неделчев – председател на Сдружението на българските писатели и доц. Елка Трайкова – директор на Институтът за литература при БАН. Юлиян Петров, актьор в Младежкия театър „Николай Бинев“, ще изпълни стихотворението „Баща ми в мен“ от П. П. Славейков. Това съобщи Неделчев в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ.
Същевременно в 11:30 ч. в Славейковата къща в Трявна кметът на града Дончо Захариев и главният изпълнителен директор на „Български пощи“ Деян Дънешки ще покажат пощенската марка с лика на поета. По време на церемонията в Славейковата къща ще бъде открита временна пощенска станция, от където гостите ще имат възможността да закупят марката на Пенчо Славейков.
Пенчо Славейков е син на друг велик наш поет – Петко Р. Славейков и съпругата му Ирина и е едно от седем деца – Христо, Иван, Рачо, Райко, Донка, Пенка. Живее в Сливен, а през 1879 г. — в Търново, където Петко Славейков издава вестниците „Остен“ и „Целокупна България“, а Пенчо Славейков участва в разпространението им. През януари 1884 г. заспива върху заледената Марица след невинна детска игра и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения — затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. Към средата на 1884 г. семейството на Пенчо Славейков се връща в София. През 1885 г. той се сближава с Алеко Константинов. Двамата сътрудничат на списание „Библиотека Свети Климент“ с преводи от руски поети. През 1892 г. Славейков заминава да следва в Лайпциг философия. От Лайпциг сътрудничи редовно на сп. „Мисъл“ и на сп. „Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. В Лайпциг Славейков завършва (1896 г.) кн. 1 от „Епически песни“, подготвя кн. 2, продължава да твори интимна лирика, извисявайки се над ранните си лирически произведения. (Стихосбирката „Сън за щастие“ е плод на многогодишна творческа работа в тази насока). Изпраща първите си критически текстове, излезли във в. „Знаме“. Славейков се завръща в България в началото на 1898 г. и през същата година става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“ и е в центъра на литературния кръг „Мисъл“. Поддиректор (1901–1909) и директор (1909–1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908–1909).
Умира на 10 юни 1912 г.
Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет. Погребан е в селското гробище; костите му са пренесени в България през 1921 г.