Начало / България / Монета, марка и четения за 150 години от рождението на Пенчо Славейков

Монета, марка и четения за 150 години от рождението на Пенчо Славейков

Pencho_SlaveykovБългарската народна банка пусна в обращение медна възпоменателна монета „150 години от рождението на Пенчо Славейков“. Монетата ще се продава на касите на БНБ за 18 (осемнадесет) лева. В родния му град Трявна пък ще бъде валидирана пощенска марка „150 години от рождението на Пенчо Славейков“.
Тази година, на 27 април, се навършват 150 години от рождението на Пенчо Славейков. Честванията, които миналата година бяха включени в календара на ЮНЕСКО за тазгодишните литературни юбилеи, ще се проведат в Трявна, София и из цялата страна.
В столицата литературни критици, актьор и читатели ще се съберат около паметника на Пенчо Славейков и баща му Петко Р. Славейков на едноименния площад. Тържествено слово ще произнесат проф. Михаил Неделчев – председател на Сдружението на българските писатели и доц. Елка Трайкова – директор на Институтът за литература при БАН. Юлиян Петров, актьор в Младежкия театър „Николай Бинев“, ще изпълни стихотворението „Баща ми в мен“ от П. П. Славейков. Това съобщи Неделчев в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ.

Същевременно в 11:30 ч. в Славейковата къща в Трявна кметът на града Дончо Захариев и главният изпълнителен директор на „Български пощи“ Деян Дънешки ще покажат пощенската марка с лика на поета. По време на церемонията в Славейковата къща ще бъде открита временна пощенска станция, от където гостите ще имат възможността да закупят марката на Пенчо Славейков.

Пенчо Славейков е син на друг велик наш поет – Петко Р. Славейков и съпругата му Ирина и е едно от седем деца – Христо, Иван, Рачо, Райко, Донка, Пенка.  Живее в Сливен, а през 1879 г. — в Търново, където Петко Славейков издава вестниците „Остен“ и „Целокупна България“, а Пенчо Славейков участва в разпространението им. През януари 1884 г. заспива върху заледената Марица след невинна детска игра и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения — затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. Към средата на 1884 г. семейството на Пенчо Славейков се връща в София. През 1885 г. той се сближава с Алеко Константинов. Двамата сътрудничат на списание „Библиотека Свети Климент“ с преводи от руски поети. През 1892 г. Славейков заминава да следва в Лайпциг философия. От Лайпциг сътрудничи редовно на сп. „Мисъл“ и на сп. „Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. В Лайпциг Славейков завършва (1896 г.) кн. 1 от „Епически песни“, подготвя кн. 2, продължава да твори интимна лирика, извисявайки се над ранните си лирически произведения. (Стихосбирката „Сън за щастие“ е плод на многогодишна творческа работа в тази насока). Изпраща първите си критически текстове, излезли във в. „Знаме“. Славейков се завръща в България в началото на 1898 г. и през същата година става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“ и е в центъра на литературния кръг „Мисъл“. Поддиректор (1901–1909) и директор (1909–1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908–1909).
Умира на 10 юни 1912 г.
Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет. Погребан е в селското гробище; костите му са пренесени в България през 1921 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *