Лира Литературно-рекламна Агенция
Веселина СЕДЛАРСКА
Тя: „Ключът за бараката е в това, че ние си оставаме едни богомили.“
Той: „Сега пък богомили! Не си оставаме никакви богомили, ами ставаме едни все по-големи глупаци.“
Това беше приятелски спор в компания от четирима, които общо имат седем магистратури. Двама си признават, че не знаят кой знае колко за богомилите, та не може ли тя да поразкаже. Тя казва, че също не знаела почти нищо, освен бледия спомен за няколкото реда в учебника по история. Обаче нали е правила втората си магистратура в Дания, един преподавател там я помолил да му намери някаква кратка история на България на английски. Бил работил у нас една година, но така и не разбрал какви хора са българите, чувствал се като на друга планета. Такива едни изплъзващи, неуловими сме му се видели. Предстояло му да замине отново за България, търсел код за обяснение на страната ни и предполагал, че ако тя му намери…
Тя му намерила история на България на английски. Той я прочел. Тя го попитала открил ли е кода и добре, че не се била хванала на бас с другата българка в курса, че отговорът ще е петте века османско иго, защото датският преподавател казал нещо съвсем различно: „Да, мисля, че го намерих – богомилството.“ Тя се втрещила, богомилството, какво беше богомилството, питала се, а той продължавал да е много доволен: „Затова ми беше трудно да определя българите с една дума, вие просто сте дуалисти.“ След което тя се захванала с де-що намерила за богомилите и разбрала, че според тях всичко се люшка между силата на сътворението и силата на разрушението, което превръща виждането им за света във философия на дуализма.
След като чух тази история, се заглеждам във всичко, в което се мярка думата богомили. А тук е даже в заглавието: „Страховитото прераждане на богомилите“, най-новата книга на Христо Буковски. Първите страници ме учудиха. И думичка за богомили нямаше. Реших, че ще чета, докато намеря думата богомили, защото това, което четях, не беше сред интересите ми. Книгата е 262 страници. Думата „богомили“ се появи за първи път на стр. 258. Междувременно това, за което се разказва в книгата, ми беше вече интересно – ставаше дума за българските анархисти.
И ето как на стр. 258 анархизмът се преплете с богомилството: „Не за да правя мили очи на Петър Кискинов – пише авторът, – още когато ме караше да изучавам успоредно Бакунин и марксистите, аз го питах как при тях самите е изглеждало обществото на безвластници. Той ми говореше за истинското им другарство – как всеки милеел и се грижел повече за останалите, как безусловно се подкрепяли, колко безкористно си помагали. Имах чувството, че ми разказваше за богомилска общност на добри хора, сплотени от идеала да не допуснат над себе си и в своето човешко обкръжение деспотизма на държавната власт и лицемерната „богопоставеност“ на църковния клир.“
Какво всъщност знаем ние за българските анархисти?
В книгата има един момент, в който малка чета (вечната ни съдба да се борим за свободата си с чети) среща в гората човек, казва му „Решихме да не те убиваме, ама няма да те пуснем, а ще тръгнеш с нас“. Вървят, изведнъж един от четата се обръща към пленника и го пита: „Ти от каква идея си?“
Мисля си – възможно ли е сега да се зададе подобен въпрос? Ти от коя партия си – това да, но ти от каква идея си? Било е време на идеи. В учебниците ни по история това време десетилетия беше описвано така, както го виждаха победителите. Но истините си проправят път – през документални книги като „Страховитото прераждане на богомилите“.
