Начало / Откъси / „Как да сложим край на безпорядъка“

„Как да сложим край на безпорядъка“

Cover_TooMuch1

Къде изчезнаха всички равни пространства?

Равните пространства са първото бойно поле, което губите във войната с вашите вещи. Трудно ли ви е да работите на бюрото си, защото е покрито с листове? Ами холната масичка? Откога стоят там тези списания? Има ли достатъчно място на кухненския ви плот, за да приготвяте храна, или е претрупан с уреди, кутии със зърнени храни или домакински кутии? Телевизорът не бива да се използва като полица, както и повечето первази на прозорците. Леглото ви покрито ли е с дрехи? Ами най-голямото равно пространство в дома ви подът. Изчезнал ли е? Ако равните пространства в дома ви са се изгубили в хаоса, е време да си ги върнете обратно.

Всичко ли се използва по предназначение?

Как да познаете, че вещите ви започват да вземат връх? Голямата, заслепяваща неонова табела е нещо, което наричам “претоварване на системата”. То настъпва, когато стаите ви изгубят своята функционалност. Кухненският плот, който трябва да се използва за приготвяне на храна, се превръща в рафт за съхранение на вещи. Бюрото се превръща в платформа за трупане на купища хартия. Чиниите ви са твърде много за кухнята, затова преминават в пералното помещение. При моите клиенти Оуен и Джина беше така – той съхраняваше медицинските си речници във ваната за гости. В най-лошия случай прекосяването на една стая може да се окаже бягане с препятствия. Джина дотам се беше заела да запази всяка дреха на сина си Майкъл, че изцяло беше напълнила една стая, която можеше да бъде прекрасно място за игри.

Обикновено претоварването на системата настъпва постепенно. Не че един ден слизате долу и решавате, че предпочитате да напълните мазето със стари градински мебели и неподходящи за сезона дрехи, вместо да разполагате с място, където семейството може да се събира вечер да гледа филми. Вие преставате да вземате решения как бихте искали да използвате пространството, защото сте твърде заети с отчаяно търсене на места за своите вещи. Когато вещите се съхраняват в стаи, където не им е мястото, и не служат за нищо, вие вече не ги контролирате. Те контролират вас.

Затова помислете за своята къща. Дали всяка стая изпълнява предназначението си? Дали всяка мебел, плот или уред се използва по предназначение? Ако отговорът е “не”, е време да преосмислите начина, по който използвате всяко пространство.

Ленив безпорядък

Ленивият безпорядък са всички онези неща, които се трупат с времето заради нашата небрежност. Това не са неща, на които много държите, затова ги пренебрегвате: неподредени документи, неотваряна нежелана поща, списания, нежелани подаръци или онази безплатна шапка, която донесохте вкъщи от хранителния магазин, но никога няма да я носите. Опитът ми сочи, че ленивият безпорядък е почти боклук и една от малкото цели, които има, е да се трупа върху всяка равна повърхност в дома ви, като събира прах и придава разхвърлян вид и усещане на личните ви пространства.

Различни представи

Много е възможно да не сте единствените, които живеят в дома ви, и безпорядъкът да засяга повече хора от самите вас; всичко става по-сложно, когато включите други хора в уравнението. Може би имате кристално ясна представа за живота си и какво ви трябва, за да го живеете, но това важи и за вашия съквартирант, партньор, съпруг или децата ви. Нашите животи се пресичат и припокриват с хората, с които живеем и обичаме, но идеалният ни живот никога не е в съвършен синхрон. Много е важно всеки, с когото делите дома си, да има възможност да определи своята представа и да говори открито за мечтания живот и нещата, с които иска да се обгради. Говорете с другите хора, които живеят с вас. Каква е тяхната представа за идеалния дом? Как си представят да използват пространството? Коя е пресечната точка на вашите различни представи и животи? Как можете да направите така, че да устройва всички? Като родители вие ли задавате тона и изцяло определяте визията, или давате поравно думата на децата? Може би ще се изненадате какво разкрива този процес за вас и вашето семейство, как ви принуждава да преразгледате чувствата си към своите притежания и какво възприемате като важно.

Очаквайте известна изненада, объркване и дори конфликти по време на този процес. Често установявам, че макар хората да споделят едно и също жилищно пространство, индивидуалните им идеи и представи за това пространство може да се различават много.

Когато за пръв път започнах да работя с Марк и Джули, домът им беше пълен с безпорядък. По-голямата част от него бе съсредоточена в дневната: книги, видеоигри, DVD, куп трофеи от боулинг на Марк и спортни реликви, бюрото на Джули за бизнеса й от дома и един компютър, на който двете им деца да си пишат домашните и училищните проекти. Когато седнахме и започнахме да говорим за техните представи за мястото, те се изненадаха взаимно. Марк си представяше дневната главно като бърлога, посветена на спорта, където можеше да се забавлява с любимите си спортни предавания и да си спомня за миналите си спортни успехи. Джули я виждаше като център за семейни сбирки, където децата да си пишат домашните и да имат място даизлагат училищните си постижения. Имайки предвид тези две различни виждания, не беше учудващо, че Джули бе постоянно ядосана от праха, който събираха трофеите на Марк, и че той вечно се караше на децата да слагат проектите и домашните в стаите си. Различни виждания напълно различни идеи какво трябва да има на това място и как да се използва.

(…)

Това е. Никой не може да чете мисли. Когато вижданията за общото пространство се споделят, всеки има възможност да изрази мнението си. По този начин могат да се установят критерии кое да се задържи и кое не. Това не е ядрена физика! Ако сте смятали, че справянето с безпорядъка е вълнуващо, ще изпитате истинска тръпка, когато и другите се намесят – а може би и откровени изненади!

Надявам се да се развълнувате от този процес и от възможностите, които той ще разкрие за вас и вашето семейство. Опитвал съм го стотици пъти в много различни ситуации и мога да гарантирам за трансформацията, която настъпва. В тази книга се опитвам да ви помогна да преосмислите отношението си към вещите. Самите вещи не ви правят щастливи, а когато станат “твърде много”, ви разделят от това, което искате, и от любимите хора. Вещите много лесно могат да се превърнат в основна пречка, която ви вкарва в капана на нещастния и неудовлетворяващ живот, вместо да ви помогне да живеете живота, който наистина желаете. Неведнъж съм го виждал – ако отворите пространството, вие отваряте живота си за безкрайни възможности.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *