Лира Литературно-рекламна Агенция
Хитлер е използвал чувствителния за българите „македонски” въпрос, за да държи в подчинение своя съюзник България. Това става ясно от показанията на шефа на германското контраразузнаване в София д-р Делиус, дадени пред следователите в московския затвор Лубянка. Неговите показания са включени в новоизлязъл сборник, съдържащ протоколите от разпитите на високопоставени германски дипломати и шпиони, заловени от Москва в края на Втората световна война, разказва статия на „Дойче веле”, цитирана от mediapool.bg.
Eто съдържанието й със съкращения:
Бюрото на германското разузнаване в София установило, че „част от македонците са на страната на България, друга част – на страната на Сърбия. Но има и „независими”, които желаят да живеят в независима страна със столица в Скопие или в Солун.” Те нахлуват в плановете на Хитлер за България непосредствено след разгрома на Вермахта в Румъния и очакваната съветска инвазия на българска територия.
На 24 август 1944 г. със самолет на Луфтвафе от Загреб в София заедно със семейството си пристига прословутият македонист Иван (Ванче) Михайлов, известен терорист, който преди това десетилетия наред се крие извън България. Инструкциите на Хитлер до щаба на Вермахта в Гърция, до германския посланик в София Бекерле и до шпионските централи на т. нар. „Трети Райх” на Балканите, е в Македония да бъде създадена „независима” прогерманска марионетна държава начело с Михайлов, която да обяви отделянето си от България и да осигури коридор за германската армия в Гърция и Албания.
Под контрола на германския дипломат Обермайер вербуваният за целта Михайлов е изпратен в Скопие, за да сформира правителство на „независимците”. По-късно в Белград се създава прогерманско правителство на България начело с професор Александър Цанков, на когото, по думите на Хитлер, Германия все още може да разчита. И двете операции обаче са застигнати от бързото настъпление на руснаците, което помита всички политически планове на Берлин за установяване на „новия ред” на Балканите.
По време на разпитите в Лубянка съветникът в германското посолство в София Антон Морман обяснява, че българите са събрали и транспортирали около 10 хиляди евреи от Западна Тракия и Македония в полски концлагери след тайно споразумение между германския посланик Бекерле и българското външно министерство.
Според Морман самите евреи до последния момент си мислели, че ги изпращат на работа в Германия. Операцията ръководел пълномощникът на СС Данекер, специално пристигнал от Берлин. Червеният кръст и еврейските организации се опитват да организират транзитно преминаване на влакови композиции с евреи, които да се евакуират и спасят в Палестина, но българските власти го забраняват – по изрично искане на германското външно министерство.
Евреите от същинската територия на България са спасени от депортиране. Главно, защото царят демонстрира мълчаливо несъгласие, а църквата, парламентарната опозиция и много граждани се надигат в негодувание и протест.
Германците подозират, че вина за един от редките провали на нацистката политика за „окончателно решение на еврейския въпрос” носи и английското разузнаване. Софийският резидент на Абвера д-р Делиус твърди, че англичаните дори успели да вербуват за свои агенти българския патриарх Стефан и ръководителя на парламентарната опозиция Никола Мушанов.
Ако става дума за превод от немски, то как точно е бил определен Иван Михайлов? „Македонист“ в комбинация с неговото име звучи най-малкото нелепо.
Това, за проф. Алесандър Цанков е исторически доказано, но да се твърди, че Ванчо Михайлов е „македонист“ е доста съмнително, пък и едва би д-р Делиус, па и Бекерле, биха работили в подобна насока.,независимо инструкциите отгоре и ..Обермайер.. Но, нека оставим подобен казус за професионалните историци, за мен биха интересни разказите , а още повече спомените та японския посланик от това време Хатчия..Въпреки всичко, горната статия показва, че сме имали поне някаква форма на дипломация, защото вече шестдесет и седем години просто нямаме никаква такава.
Неверни факти и неточности в статията.
Съмнителни са всякакви свидетелства, получени при разпити в НКВД. Въпреки това:
1.Част от македонците в София били на страната на Сърбия. Това е абсурдно и нелепо, защото ако е имало, които са били на страната на Сърбия, то те са отишли в Белград, а не в София. Самата македонска емиграция не би оставила такива хора.
2.Т.нар. „независими“ македонци са били от малобройната македонска левица /хора от рода на… [Прочети целия коментар] Лев Главинчев/, приели Коминтерновската теза за „тракийска“, „македонска“ и „добруджанска“ нации.
3.Иван Михайлов не се е „крил десетилетия извън България“, а я напуска през 1934, когато звенарите забраняват ВМРО. Известно време е живял на Буюк ада /най-големият от Принцовите о-ви до Цариград, после в Италия, а през войната – в Загреб.
4.Факт е, че в края на авг.1944 Иван Михайлов отива в Скопие, но там категорично отказва да оглави отделна от България Македонска държава.
5.За евреите от от Новите стари земи – Беломорието и Егейска Македония. Всички, които питат защо България не е спасила евреите от тези земи, първо трябва да отговорят на въпроса „Как е можела да ги спаси, след като не са били нейни граждани?“
И понеже този въпрос се задава най-често от Гърция, на Гърция трябва да бъдат припомнени следните исторически факти.
В началото на ХХ век Солун е бил най-големият еврейски град в света. В него са живеели 60 000 евреи от ок. 80 000 жители.