Начало / Интервюта / Михай Чиксентмихай: Пътят към щастието е в осмисленото предизвикателство

Михай Чиксентмихай: Пътят към щастието е в осмисленото предизвикателство

На 14 април Издателска къща „Хермес“ пуска на пазара книгата „Поток. Психология на оптималното преживяване“ от Михай Чиксентмихай – една от най-влиятелните фигури в съвременната психология. „Поток“ е първа книга от новата серия „Велики съвременни мислители“.

„ПЪТЯТ КЪМ ЩАСТИЕТО НЕ Е В БЕЗСМИСЛЕНИЯ ХЕДОНИЗЪМ, А В ОСМИСЛЕНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО.“ Михай Чиксентмихай

Михай Чиксентмихай е професор по психология в Клеърмонтския университет, дългогодишен декан на Психологическия факултет на Чикагския университет. Още в края на миналия век той си осигурява място сред най-влиятелните фигури в съвременната психология с изследванията си върху състоянието на поток. Така той обозначава оптималното преживяване на пълна концентрация и отдаденост на конкретната дейност, в което човек реализира най-пълно своя потенциал. Именно посредством това състояние човек е способен да постигне щастието, най-висшата цел на всеки човек и на цивилизацията като цяло.
В мащабното си изследване, продължило повече от 20 години, Чиксентмихай разглежда факторите, които спомагат за навлизане в това състояние. Разкрива как можем да извлечем наслада и щастие от физически дейности – като ходене, танцуване, спортуване, секс… Разбира се, умствени дейности – като занимания с наука и изкуство – могат да ни доставят по-дълбоко удовлетворение. Можем да навлезем в състоянието на поток и в сферата на междуличностните отношения благодарение на социалните си умения и често пренебрегваното изкуство за водене на добър разговор.
Вие летите по склона на Аспен в Колорадо, една от най-трудните писти, а срещу вас се извисяват величествените склонове на Скалистите планини. И въпреки че сте се спускали по този склон неведнъж, никога не сте успели да го покорите – до този момент. Улучили сте ритъма и всяко движение е премерено, без усилие. Движенията ви изглеждат като замръзнали във времето и всеки малък звук става оглушителен – хрущенето на снега под ските, пукането на коленете ви, ритмичното ви дишане. Вие летите по склона и по-късно ще можете да кажете, че сякаш вие и планината сте станали едно цяло. Всички години на обучение, борби, уроци по ски, падане и ставане, най-накрая са оправдани. Постигнали сте оптималното преживяване.

***
Чиксентмихай е един от пионерите в научното изследване на щастието. Идеите му са оказали влияние върху някои от най-значимите представители на съвременната психология – като Карл Роджърс и Ейбрахам Маслоу, които са ги включили като важна опорна точка в своите учения. Мартин Селигман, родоначалникът на позитивната психология и дългогодишен председател на Американската асоциация на психолозите, определя Чиксентмихай като най-значимия изследовател в сферата на позитивната психология (чийто предмет са човешкото щастие, благополучие и съзидателност).
Чиксентмихай с лекота се пренася в отделни периоди от човешката история, преминава границите между различните науки и изкуства, прави аналитичен разрез на съвременната цивилизация. Поради широката приложимост на своите идеи Чиксентмихай често бива цитиран от специалистите в множество научни области, а напоследък все по-често от експерти в сферите на бизнеса и мениджмънта. Идеите му намират широк отзвук и сред психолози, философи, антрополози, социолози, кариерни консултанти, историци, но най-вече сред хората, които се стремят да постигнат повече удовлетворение в живота си.
За своите разработки върху състоянието на поток през 2000 г. Михай Чиксентмихай е удостоен с наградата „Мислител на годината“.

„Михай Чиксентмихай е мозъкът, който стои зад позитивната психология, аз съм нейният глас.“
Мартин Селигман, председател на Американската асоциация на психолозите

„Чиксентмихай изразява важното прозрение, че не онова, което ни се случва, определя щастието ни, а начинът, по който интерпретираме реалността… Съчетавайки данни от изследванията на човешкото съзнание, личностната психология и духовността, книгата на Чиксентмихай просветлява и вдъхновява.“
Лос Анджелис Таймс

„Водещият в изследването на потоковите състояния учен… [Чиксентмихай] преосмисля въпроса за мотивацията на човешкото поведение.“
Нюзуик

„Поток. Психология на оптималното преживяване“ ни учи как, внасяйки порядък в постъпващата в съзнанието ни информация, да постигнем истинското щастие и да подобрим качеството на живота си.
Лайбръри Джърнал

ИМАМ МОЖЕ БИ НАИВНА ВЯРА, ЧЕ НА НЯКАКВО НИВО ВСИЧКО ИМА СМИСЪЛ
(Интервю с Михай Чиксентмихай)

Какво Ви мотивира да станете психолог?
– Като дете в Европа по време на Втората световна война бях изумен да открия, че възрастните нямат представа какво се случва и са безпомощни да се избавят от тази каша, която сами бяха забъркали. Реших да открия как аз бих могъл да живея по-добър живот. Опитах много неща: изкуство, литература, философия, работа в младежки организации и т.н. Открих психологията благодарение на К. Г. Юнг и реших, че това вероятно е най-добрият начин да разбера човешкото поведение и история. Не мога да кажа, че съм успял, но в процеса научих много и истински се забавлявах.

Какво е Вашето определение на състоянието на поток?
– Напълно отдаден си на онова, което вършиш. Забравяш егото си. Времето лети, минава неусетно. Всяко твое действие, всяко движение и мисъл произтичат от предходните, все едно свириш джаз. Цялото ти същество е ангажирано и използваш способностите си в максимална степен.

Защо избрахте термина „поток“, за да опишете това състояние на оптимално преживяване?
– Преди години много от интервюираните описваха това състояние на пълна концентрация и отдаденост, като използваха метафората за течаща вода, за поток, който ги отнася. Ето как се роди името, макар че мнозина използват и друго понятие за същото състояние, характеризирайки го като „да влезеш в зоната“. Описание за подобно състояние на самозабрава, когато субектът и обектът като че стават едно цяло, може да се открие и в традиционни будистки или даоистки текстове. Майсторите на някои бойни изкуства или практикуващите йога също добре познават това състояние. Музиканти, поети, художници – всички те са изпитвали това усещане за пълна самозабрава, когато времето спира и цялото ти същество е концентрирано в творческия процес. Древните са го наричали „да те посетят музите“, но по същество говорим за едно и също, като изключим мистичния елемент.

Какво можете да кажете за собствения си творчески процес?
– Немного, освен че, изглежда, имам синтетичен подход към преживяванията (виждам прилики между събития и неща, които сякаш нямат нищо общо) и се опитвам да ги разбера. Имам голяма доза от онази „наивност“, която Гьоте смята за важна за творчеството – т.е. не разбирам много от нещата, които другите смятат за даденост, и оставам безразличен към модите на деня, като постмодернизма и т.н. Това прави идеите ми да изглеждат „оригинални“, защото се различават от популярното в момента. Също, изглежда, имам наивна вяра във Вселената, че на някакво ниво всичко има смисъл и ако опитаме, можем да зърнем този смисъл. Обичам да пиша и идеите ми се развиват, докато се опитвам да си ги изясня, в процеса на писане.

Как достигнахте до заключенията, които излагате в своята книга?
– В продължение на 20 години с колегите ми интервюирахме повече от 8000 човека: от доминикански монаси до слепи монахини, от алпинисти, покорили Хималаите, до овчари от племето навахо. Всички те се наслаждаваха на това, което вършеха. И независимо от културните различия, независимо от образованието, съществуват няколко условия, които подпомагат човек да постигне състоянието на поток. Първо, има фокус, който, след като стане интензивен, преминава в чувство на екстаз, усещане за яснота: знаеш точно какво искаш да направиш и веднага получаваш обратна връзка. Знаеш, че това, което искаш да постигнеш, е възможно – дори и да е трудно, и усещането за време изчезва. Забравяш за себе си и се чувстваш част от нещо по-голямо. И когато то се случи, това, което правиш, става значимо заради самото себе си. Крайният резултат престава да е толкова важен, самият процес е този, който има значение. Твоята деятелност те изпълва с чувство на удовлетворение. С усещане, че си поставил възможностите си на изпитание и си надмогнал себе си.

Прочетете още

212248_b

Свят, с който тепърва ще се опознаваме взаимно

Стоян Кателиев, „Хеликон Варна-Парк“ От страховита заплаха за християнството, превърнала завладения Константинопол в столица на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *