Красимир ПРОДАНОВ, радио Хеликон
На католическия Великден разтваряме книгата на папа Франциск „Божието име е Милосърдие”.
Цели пет седмици делят тази година единия от другия Великден
Това е и най-голямата възможна разлика между католическия и православния празник. Сигурно знаете – системата за определяне на Възкресение се основава на два календара. Православната църква използва Юлианския, а католическата – Григорианския.
Папата говори за милосърдието
Точно този Великден е и още по-специален в очите на католиците, защото той е една от специалните дати в Годината на милосърдието, за каквато папата обяви 2016-а. Именно за милосърдието като едно от най-истинните ни качества говори в книгата си. И без да е излязла у нас, я разтваряме, та да чуем със слуха си и да усетим със сърце думите на Светия отец.
„Винаги, когато премина през вратата на някой затвор – казва папа Франциск, – ми идва наум следната мисъл: „Защо те, а не аз? Тяхното падение може да е мое, аз не съм по-добър от този, пред който стоя…”
Гей е обидно – нали са хора…
Да обръща стойностите, с които сме свикнали, се превърна в една от основните характеристики на Франциск. За кратко време той показа, че понякога преценката ни е твърде емоционална и субективна. Твърде закостеняла. „Когато някой е гей – казва папата, – но заедно с това търси Бога и има добра воля, кой съм аз, че да го съдя?” Добавя в книгата си и тези редове: „Предпочитам израза хомосексуални хора, защото всеки от нас представлява цялостен човек със своето си достойнство и не можеш да го дефинираш само с неговата хомосексуална ориентация.”
Също толкова провокативно папата включи в предвеликденските ритуали и измиване на краката на жени по примера на обмазването с миро на нозете на Спасителя преди 2000 години. За първи път обаче нежния пол получава благословия по този начин…
„Божието име е милосърдието” представлява интервю
Книгата от сто страници е разговорът с папата на един италиански журналист – Андреа Торниели. Де факто представлява квинтесенция на най-съкровените възгледи за живота и вярата на Светия отец.
- „Божията любов е тук и за тези от нас, които не са предразположени да станат светци.”
- „Църквата не бива да има за цел да осъжда, нейната роля е да помага да се срещнем с любовта в нас и да усетим Божието милосърдие.”
- Според папа Франциск, „в живота ни не е важно никога да не паднем, много по-важно е отново да станем.”
Това обаче се случва и с помощта на хората наоколо – приятели, познати, най-близки. Като изправиш някого, го прегърни, така му даваш сили, добавяме и ние към думите на Светия отец. А той казва: „Ако сами със сърцето си осъзнаваме своята собствена слабост, отваряме спирала, която позволява Божията сила да се влее в него.”
И така, най-висшето милосърдие ни прави пак човеци. Способни сами да даряват разбиране, любов, подкрепа.