Лира Литературно-рекламна Агенция
Една от най-обичаните френски писателки Анна Гавалда ще се върне на българския книжен пазар с нов роман. До дни у нас ще се появи „35 кила надежда“, който е първият й тийнейджърски роман.
Ана Гавалда е родена на 9 декември 1970 г. в Булон Биянкур, Франция. Завършила е литература в Сорбоната. Работи като учителка по френски език и литература до излизането на първата ѝ книга с разкази и новели „Искам някой някъде да ме чака“. С нея авторката е обявена за новата литературна звезда на Франция, оглавява бестселър листата и получава наградата „Гран при“. И втората ѝ книга „Обичах я“ е европейски бестселър. Следва романът „Заедно“, където Гавалда доразвива темата „Има ли живот без любов“. В Япония наричат писателката „Новата Франсоаз Саган с мобилен телефон“. На български език са излезли още „Един подарен ден“ и „Утешителната игра“. Като журналистка пише за списание „Ел”.
„35 кила надежда“ е поетична притча за началото: за избор в живота, силата на любовта и предаността. За семейството. За каквото мечтаете, трябва да се сбъдне. Необходимо е само много силно желание. Грегоар никога не е харесвал училището. Едва избутал до шести клас, животът е станал само по-лош. На 13 години той е повтарял два класа и накрая е изключен. Лекарите заключават, че има дефицит на вниманието – но Грегоар е убеден, че това не е проблем. Училището просто не го интересува. Родителите му вземат решение да го изпратят в пансион, за да се определи като самостоятелен и отговорен. За разлика от уменията му по писане, смятане и други предмети, Грегоар е с много умели ръце; той може да прави неща, да оправя неща, да измисля полезни джаджи. Но за съжаление тези способности не се покриват с постиженията в училище. Единствените му щастливи моменти са в навеса на дядо му Леон, сред инструментите, които той използва, за да направи своите изобретения. Дядото е и единственият му утешител и поддръжник.
Грегоар се чувства като пълен провал и изгнаник в системата на образованието и това, казано с глас на 13-годишен осъден да прекара още три години в училище, е реалистично и провокиращо размисъл за проблема с деца като него, които страдат от дефицит на вниманието и са хванати в образователна система, която невинаги може да се погрижи за техните нужди.
И когато Грегоар е наистина мотивиран да направи нещо, той може да го направи! Книгата е като напомняне, че академичните или спортните постижения не са единствените маркери за успех. Всъщност единственото училище, чиито врати ще се отворят за Грегоар, той подбира сам и сам пише писмо, в което не излага, а споделя своята „мотивация“.
Всички книги от Анна Гавалда тук
