Лира Литературно-рекламна Агенция
На българския до дни ще се появи книгата „Yes, chef. Съдбата на един звезден готвач“ от Маркус Самуелсон. Изданието е на издателство „Гурме“.
Според Самуелсон универсалното правило на работата кухнята е: „Остани невидим, докато не си готов да заблестиш“. Същото важи и за писането и писателите. Особено, когато става дума за автобиография и писане за храна. Самуелсон обаче има страхотни кулинарни истории за разказване и блясъкът му се отдава.
За него всичко започва в Етиопия, където е роден в бедност. Когато е на 3 изкарва туберколоза, заедно с майка си и сестра си. Тримата трябва да изминат пеш 75 км в нетърпимата жега, за да стигнат до столицата на страната Адис Абеба и да се доберат до болница, където майка им умира.
Рожденото име на Маркус Самуелсон е Касахун Цеги. Той и сестра му никога не узнават името на баща си. След смъртта на майка им , те остават сираци и година по-късно се озовават на самолет за Гьотеборг, Швеция, където ги осиновяват.
След това всичко е като в приказките. През 1995 г., докато е готвач в ресторант „Акуавит“ в Манхатан, той става най-младият кулинар с три звезди от „Ню Йорк Таймс“. 8 години по-късно Фондацията Джеймс Беърд го избира за най-добрият готвач в Ню Йорк. През 2009 г. готви за президента Барак Обама за първата му държавна вечеря.
Днес е собственик и главен готвач на „Род Рустър Харлем“, където експериментира с южняшка кухня и други стандарти в кулинарията. Славата му се разраства в годините, когато кулинарните реалити шоупрограми стават масови. Той е победител в „Top Chef Masters“ на „Браво“ през 2010 г., където умело смесва американски и шведски влияния в различни вкусотии. А е само на 42.
„Yes, chef. Съдбата на един звезден готвач“ е написана заедно с Вероника Чамбърс, чието участие в написването на историята неутрализира донякъде вродената му скромност и такт. „Преди сто години тъмнокожите мъже и жени е трябвало да се борят, за да излязат от кухнята. Днес трябва да се борим, за да бъдем допуснати до там“, казва Самуелсон за „Ню Йорк Таймс“. Той признава, че се е научил да готви с помощта на своята шведска баба. „Като дете не получих големи травми на расова основа“, казва Маркъс, но си спомня случай, когато хулиган в училище го замеря с баскетболна топка и го обижда заради цвета на кожата.
Той не е посещавал колеж, бил е отличен футболист и мечтаел да играе професионално. Но го отхвърлили, защото бил „много дребен“ и се насочил към втората си голяма страст – храната. Записал се да учи в кулинарно училище и бавно започнал да се катери по стълбата на успеха. Работил на круизни кораби, ресторанти в Швеция и Швейцария, а през 1991 г., на 21-годишна възраст се мести в Ню Йорк и започва стаж в „Акуавит“.
„Yes, chef. Съдбата на един звезден готвач“ е книга, която може да запали и вдъхнови всеки професионален готвач. Основната тема е неуморния и отдаден труд. „За да постигнеш нещо, трябва да се отдадеш целият. Да жертваш времето си, егото си, връзките си, социалния си живот, всичко. И да си смирен“, казва Самуелсон.
Историята му обаче далеч не е на ангел, макар, че не пие и не взима никакви наркотици. След серия от случайни връзки, една камериерка, Бригита, ражда от него дъщеря – Зоуи. Маркус помага за издръжката на детето, но не участва в отглеждането му. През 2008 г. се жени за етиопския модел Мая Хейли.
Каквото и да се случва в живота му, едно е постоянното – кухнята му. Той сам я нарича „моята лабратория, моето студио, моят църква“. С обезоръжаваща прямота и интимност Маркус Самуелсон говори и за провалите си, за цената на амбицията и за емоционалното си пътуване, вече като мъж, за да се срещне с етиопския си баща, когото никога не е познавал. „Yes, chef. Съдбата на един звезден готвач“ е автобиографичен разказ за търсенето на собственото аз, за непоклатимата решимост да се наложиш, за страстната игра на преследване на вкусовете — или за битката на един човек да намери своето специфично място в глобалната кухня и изобщо в света. Книга, която отдава почит на корените, семейството и храната във всичките им проявления.
