Кун Петерс: Поклонник съм на Чезаре Павезе и обичам птиците

03.11.2011 Без категория

Кун Петерс е първият фламандски писател, който е преведен на български език. Той е в България за да представи книгата си „Голям европейски роман“.
Премиерата е организирана от Белгийското посолство в България и Фламандския литературен фонд. „Голям европейски роман“ излиза с печата на издателство „Колибри”. Писателят беше любезен да отговори на въпросите на lira.bg

►Успяхте ли да напишете своя Great American Novel? И защо искате да е американски?
– Great American Novel е жанр, който описва отношенията на високо ниво, като президент-нация до най-малките връзки между хората. Между тези две крайности – света на голямата политика и обществото се очертава образът на Америка. Опитвах се да постигна също неща такова с Европа. Влязох в „Гугъл”, проверих дали има такова понятие – „Голям европейски роман” и видях че няма. Слава Богу, никой още не беше написал такова нещо. Някой трябваше да свърши тази мръсна работа.

►Как Ви се вижда Обединена Европа, постига ли замисъла на „бащите си”?
– Аз смятам, че Европа още е в своя пубертет. Имам три деца, а и като си спомня за себе си – в тази възраст най-често си задаваме въпроса „Кой съм аз?”. Човек търси идентичността си – иска да се присъедини към нещо, пита се коя група ще го приеме, ще го закриля, с какво да се идентифицира. Това може да бъде свързано и с национализма – целта към принадлежност към дадена група. Европа е една съвсем млада и многообещаваща идея и още нищо не сме видели.
►Има голям дебат дали мулти- култи моделът успя. Вие какво мислите по въпроса?
– Мисля, че нямаме избор. В този глобален свят не можем да направим нищо друго, освен да приемем другия и да живеем с другия. Много е опростено да се мисли, че можем да принадлежим само към една група. Човек не може да се затвори. Ако се заключи в апартамента си, то тогава светът ще влезе през прозореца му.
►Може ли да очакваме Еврозоната да се разпадне? Марио Варгас Льоса вижда причината за сегашните процеси в корупцията.
– Не знам как точно ще се развият политическите процеси. От друга страна смятам, че натискът от към САЩ и Китай е толкова голям… Книгата ми не е толкова за Европа като политическа идея, тя е за една романтична Европа. За това как хората се срещат, запознават и установяват колко са различни. Невъзможно е вече всеки да се затвори в една страна. Това просто не може да се случи. Като писател ми е много интересно да наблюдавам човешките отношения – във всяка нация как протичат и какво се случва. Младите хора в наши дни пътуват много повече. Самолетните билети поевтиняват непрекъснато. Аз съм оптимист по отношение на бъдещето. По отношение на кризата, която съществува в момента – нали знаете, в Библията се казва, че след 7-те мършави години ще дойдат 7 тлъсти години. Така че може да очакваме, че след 3 години ще се оправим (смее се).
►Коя е вашата любима европейска столица и защо?
– Добър въпрос. Мога да кажа – всичките. След като посетих и София, мога да кажа, че вече съм посетил към 65% от столиците в Европа. Много съм доволен, че съм тук, защото доколкото разбрах, съм първият фламандски писател, който е преведен и гостува тук.
►След престоя си в София бихте ли пренаписали главата „София”?
– Да, разбира се. Всички контакти са ми интересни, дори най-повърхностните. Смятам, че повърхностният контакт, този микрокосмос на една среща създава представата за макрокосмоса – за голямата картина.
►Какво Ви подтикна да пишете?
– При нас младите хора най-често пишат стихове. В младостта си човек започва със стихове и обикновено това са много лоши стихове. Имах приятели в литературните среди. Пишех разни малки текстове, давах им ги да ги прочетат и така се започна. Един мой приятел ми казваше, че никога няма да стана писател, но ето, че сега съм тук, в София и седя в качеството си на писател. Не вярвай на приятелите си (смее се).
►По кое време на денонощието пишете?
– Предимно вечер. Работя в PR отдела на една голяма банка и през деня имам много социални контакти, срещам се с много хора. Вечер се затварям и оставам насаме с листа хартия.
►Страх ли ви е от белия лист?
– Не, защото съм много добър писател (смее се).
►В какво вярвате?
– Вярвам в любопитството. Положителният, открит интерес към нещата. Изпробването на случайности. Изпробването, опитването, пътуването. И да направя нещо, което досега не е било правено. Интересувам се например много от имената на птици. Вече знам на български: синигер, врабче, путпудук, галаб. За това ви моля, да ми напишете и нарисувате имена на птички. (бел. а. След като му нарисувах, възкликна: „А, българите имали таланти!”)
►Гледате ли птици у дома?
– Не, но имам цяла колекция от снимки на обяви за изгубени домашни птици. Такива, които хората разлепват. Това е абсурдно за мен – да търсиш папагала си чрез някаква обява.
►Дали ще напишете книга за птиците?
– Не знам, но много ми харесва, как хората виждат птиците.

►Какво четете в момента и кои са Вашите учители в литературата?
– Скоро бях на почивка в Торино. Аз съм поклонник на Чезаре Павезе. Живял съм известно време там. Смятам, че човек може все още да открие духа на Павезе по улиците на града.
►Имате ли електронен четец? Започнахте ли да четете електронни книги?
– Не, нямам никакъв опит с тези неща. Лично аз обичам дактилното усещане, допира с хартията. Също подаряването на книги – този процес ми е приятен. Пипането, подписаването на тях, въобще допира с книгата. За съжаление много книги ще изчезнат и ще станат виртуални. Все пак най-хубавите, които ще останат за вечни времена – тях ще ги имаме на хартия. А „по-лошите” ще се претопят и от тази хартия ще се правят вестници. За съжаление, ще стане така, че енциклопедиите, списанията няма да бъдат върху хартия повече. Най-важно е класиките да останат на хартия, защото това е много по-близо до безсмъртието. Хартиените книги имат история. Хората си мислят, че в „Гугъл” може да се намерят всички книги – това не е вярно.
►Познавате ли български автори?
– Илия Троянов е българин. Трябва да имате повече писатели, които се гордеят с това, че са българи.