Начало / Катя Бьоне: В Германия се търсят четива на исторически теми

Катя Бьоне: В Германия се търсят четива на исторически теми

 

 

Във Франкфурт преди броени дни приключи тазгодишното издание на най-големия в света панаир на книгата. В рамките на пет дни, първите три от които резервирани само за професионалисти – издатели, литературни агенти, писатели, библиотекари, илюстратори, издатели, преводачи, филмови продуценти, гостите на панаира (280 000) имаха възможност да се запознаят с най-актуалното в света на книгите.

За най-новите тенденции в книгоиздаването, организацията и предизвикателствата разговаряме с Катя Бьоне – вицепрезидент и директор маркетинг и комуникации на Франкфуртския панаир на книгата.

Кое беше най-трудното в организацията на тазгодишния панаир?
Голямо предизвикателство беше да изградим и дефинираме павилиона (Open Space) съвместно с Audi, този вид сътрудничество беше нов за нас, в него побрахме много изложители, пресцентъра и цяла една конференция. Разбира се, също огромно предизвикателство беше да представим дигитализацията така, че да няма вид на страшилище за публиката, а да покажем потенциала и да предложим възможности за развитие.

Имате ли впечатление, че сте се доближили съществено до целта си да неутрализирате поне част от страховете, що се отнася до дигитализацията?
Като се разхождате из залите, виждате, че все още много прекрасни книги са изложени, има страхотни автори и четения, контактът между публиката и авторите е налице. Всичко се върти около разказването на истории, дигитализацията е просто средство.

Тази година организирате за втори път StoryDrive. Бихте ли разказали как възникна идеята за тази платформа?
Книжният панаир отдавна работи с „Берлинале“. Там кандидатстват за финансиране (pitch) сценарии и книжни сюжети, а тук поддържаме център за филмови права. От миналата година разширихме предлагането в областта на игрите и интерактивните занимания и установихме, че съществува огромно търсене на информация по какъв начин да се съставят мултимедийни продукти, от какви части, как да се подсигурят правата, как да се финансират, после как да се представят на пазара. Всичко това е новост, междувременно наричаме StoryDrive All-media-conference, която показва как в бъдеще книгите и други медии ще се продуцират, а именно кросмедийно.

Защо точно Исландия е почетен гост тази година?
Договорите за почетно гостуване се сключват 4 години по-рано. Принципно, щом преценим, че е дошло време литературната традиция на дадена нация да бъде споделена с широкия свят, каним я тук. Независимо дали се отнася за такава малка страна като Исландия или гигант като Китай, който също беше гост неотдавна.

Какво донесе Исландия със себе си във Франкфурт?
Исландия донесе своята невероятно дълга литературна традиция, а, от друга страна, като изключително четящ народ, донесе огромно желание за слушане и разказване на истории, което, мисля, зарази всички ни.

След Исландия догодина ще гостува Нова Зеландия. Какво да очакваме?
Много интересно е, тъй като Нова Зеландия няма такава дълга издателска традиция, мисля, че първата книга е била публикувана едва преди 150 години. Новозеландците имат много силно развита устна традиция. Участието им ще бъде цялостно културно, като ще се застъпени отделните елементи – танц, песен, филм, литература.

От какви кръгове идват предложенията за гостуващата страна?
Целият ни тим избира. Освен поканата се има предвид, че страната почетен гост трябва да осигури преводаческа и културна програма, тоест да е в състояние да поеме финансовите и организационни ангажименти по гостуването си.

А след Нова Зеландия кой е наред?
През 2013 е ред на Бразилия, а през 2014 – Финландия.

Кое е най-любимото ви нещо от панаира?
Много са, зала 4.2 е толкова силна с книгите за образование и наука. Също и колективното разказване на истории в Open Space. Това беше експеримент, в началото имаше леки трудности, но ще продължим.

Следва въпросът на въпросите: какво ще стане с книгата, каква е съдбата й в ХХI век?
Както установихме, книгата променя формата си, без да загуби характера си. Огромният глад на публиката за истории и информация няма да изчезне. Начинът, по който ще се предават, ще се промени, но книгата няма да умре.

Какви нови тенденции в книгоиздаването откроихте?
Сигурно е, че за в бъдеще успоредно с традиционната книга ще излиза и електронен вариант. Тенденциите са, че до Коледа ще настъпи масово поевтиняване на електронните четци и цената им ще падне под 100 евро. Ясна тенденция също е, че издателският бизнес си доставя удоволствие, като изпробва и допълва вече съществуващи продукти дигитално, правят се нови апликации за интерактивни книги и пр. В литературен план в Германия се търсят книги на исторически теми, западният свят показва широк интерес към икономическите четива, а в арабския свят актуални са политическите теми и анализи.

Имате ли време да четете и какво обичате да четете?
Да, отстоявам го със зъби и нокти. След панаира отново ще мога да чета. Всякакви книги обичам, особено икономически. А преди панаира изчетох много исландци.

►Кой е любимият ви автор?

Много са. Напоследък Нийл Стивънсън, Кери Хyлме от Нова Зеландия, a вечен мой фаворит си остава Кортасар.

Фото: © Frankfurter Buchmesse/Fernando Baptista
Интервюто се препечатва от сп. light

Заглавието е на редакцията

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

2021-03-01_04-39-19_071

Мартенички от книги

Закичваме се с хубави четива – и посрещаме пролетта Насред всичкото изобилие от мартеници решихме …