Лира Литературно-рекламна Агенция
Той е като Индиана Джоунс в лабораторна престилка. Писателят Джеймс Ролинс се гмурка надълбоко, когато прави научни проучвания, които да вплете в шпионските си трилъри. А в последния му роман „The Bone Labyrinth” проучванията му го доведоха до генетичното инженерство, странни хибридни животни и суперхора.
В „The Bone Labyrinth” археолог прави шокиращо разкритие на скелет в подземен католически параклис. Следата на откритието води героя на Ролинс от Ватикана до високите Анди, където издирва легендарния потънал суперконтинент Атлантида. През цялото време първоначалното откритие резонира във високотехнологични лаборатории в Атланта и Пекин, където китайски учени се опитват да откраднат скелета.
Ролинс, който има докторска степен по ветеринарна медицина, разкри пред сайта www.livescience.com мислите и идеите си за генетичното инженерство, бъдещето на човечеството и етичните лимити на науката.
В „The Bone Labyrinth” пишете: „Днес изследванията са повече в посока възможно ли е нещо да се направи, а не правилно ли е. Това е знание в името на знанието, без значение на влиянието му върху света.” Това ли е Вашето мнение?
Дж.Р.: Да, вярвам в това. И понякога мисля, че развитието на науката е по-бързо от капацитета за осъзнаване. Генетичното инженерство променя света много бързо. CRISPR-Cas9 технологията ни позволява да заменим отделен алел от ДНК-веригата с голяма прецизност. Един от хората, които интервюирах по време на проучванията си за книгата, ми каза, че днес имаме възможността да извършваме генетично инженерство до степен, че всеки с диплома по биология и базисни познания за ДНК може да променя веригата сравнително лесно. И това е ново, разви се в последните 5 до 10 години.
Това звучи като нож с две остриета. Каква е другата страна на генното инженерство?
Дж.Р.: Едната страна на монетата е, че ползите от тези изследвания са огромни. Дори създаването на хибридни животни позволява по-ефективно да се изследват заболявания. Провеждат се изследвания, при които в мишки се инжектират човешки ракови клетки, за да изследваме рака; съществуват плъхове с човешка имунна система, което помага за изследванията на ХИВ. Някои учени се занимават с отглеждането на човешки органи в животни, което ще помогне за по-лесното им приемане от пациента.
Какъв е недостатъкът на създаването на хибридни животни?
Дж.Р.: Хибридите със сигурност са полезни, но не се ли хлъзгаме по пътя към евгениката? Едно от нещата, които научих при проучването си за книгата, е, че МОК търси решение как да се справи с атлети, които евентуално са генетично подобрение. От кога се превърнахме в не-хора?
През септември Националният здравен институт постави под мораториум използването на човешки стволови клетки за създаването на частично хуманоидни същества, а съществуват учени, които вярват, че това пречи на обещаващи научни разкрития. САЩ го забраниха, а какво става в държавите, където няма такава забрана?
Изправени ли сме пред ключа, който, ако бъде превключен, науката ще отвори кутията на Пандора?
Дж.Р.: В момента сме на ръба. Една от темите в книгата ми е, че сме достигнали момента, в който можем да създадем перфектното бебе. Професорът по генетика от Харвард Джордж Чърч, когото интервюирах във връзка с книгата, на практика е открил 10 гена, съществуващи в човешкия геном, които дават необикновени способности на хората, родени с тях. Съществува ген, който прави костите толкова твърди, че могат да счупят хирургическа дрелка. Има и друг, който значително намалява предразположеността към сърдечносъдови заболявания. Има и друг ген, който прави човека почти неуязвим за Алцхаймер и деменция, така че да запази острия си ум до дълбока старост. Това са „добри” гени и вероятно може да бъде създадено бебе с нечупливи кости, което никога няма да страда от сърдечни заболявания или деменция. Ние сме способни да го направим, а правим ли го? Създаваме ли на практика по-висши хора?
Това звучи, сякаш „Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли чука на вратата.
Дж.Р.: Така е, защото теоретично говорим за създаването на суперподобрени индивиди. И не става дума за след 10 или 15 години, а за настоящия момент.
Да се върнем на животните – колко близо сме до „Джурасик парк”?
Дж.Р.: Не знам дали можем да създадем динозавър от нулата в момента. Но направих някои проучвания за възстановяването на изчезнали видове за предишния си роман „The Sixth Extinction” – взима се ДНК на близки видове и се проверява може ли след достатъчно „настройки” да се възстанови изчезналото животно. Някои хора пробват с гени на слон да възродят мамута. Други се опитват да съживят зубрите – изчезнал вид добитък. Така че сме все по-близо. Но мисля, че сме доста далече от динозаврите към момента.
Преди две години, когато излезе „The Eye of God”, говорихме за Вашия герой, който имаше инсталиран чип и за намерението Ви да си инсталирате такъв в пръста. Бяхте напълно обсебен от това. Каква е разликата между това и генетичното инженерство в новия Ви роман и къде е границата?
Дж.Р.: Аз все още искам да си имплантирам чип, би било много яко. Но отказвам да приема, че нови гени ще бъдат включени в човешкото ДНК и ще си останат там за поколения, замърсявайки генетичния фонд. Отказвам да приема, че ще редактираме човешкия геном, че ще добавяме нечовешки елементи, защото ги приемаме за по-добри.
„По-добре” звучи чудесно, но никога не знаем докъде ще ни отведе. Вижте какво стана, когато Китай въведе закона за ограничаване на раждаемостта до едно дете на семейство. Предпочитаха се синове, затова при женски зародиш се правеше аборт. Как ще повлияе това на следващото поколение ние не знаем. Човешката природа може да е плашеща, а мъдростта не е достатъчна. Ние сме способни да правим много глупави избори. Ако позволим създаването на суперхора с нечупливи кости и всички други подобрения, страхувам се, че те ще са само за избрани. Всичко си има цена.
Много хора губят съня си от притеснения за ипотеката или за представянето на детето си в училище. Имате ли и вие такива тревожни мисли?
Дж.Р.: Аз съм оптимист и вярвам, че ще бъде поставена граница. Добър знак е решението на Националния здравен институт за стволовите клетки. А докато завършвах книгата си, Институтът също така забрани опитите с човекоподобни маймуни. Така че хората са наясно и мисля, че се учим като вид, ставаме по-добри. Страхът ми е, че границата ще бъде прекрачена в някоя лаборатория в държава, която няма същите регулации. Но все пак съм оптимист и това ми позволява да спя спокойно.
Свързани заглавия
Джеймс Ролинс и Ребека Кантрел публикуваха втората част от поредицата за Ордена на Сангвинистите
Джеймс Ролинс с нов роман
Книги от Джеймс Ролинс тук
