Лира Литературно-рекламна Агенция
Дж. К. Роулинг подкрепи поет, призоваващ мъжете да защитават жените след нападенията в Кьолн. Авторката на „Хари Потър“ нарече реакцията на Муса Оквонга – писател от африкански произход, живеещ в Германия – „най-добрият коментар, който прочетох“ относно сексуалните нападения, случили се в навечерието на Нова Година.
Дж. К. Роулинг похвали отговора на Муса Оквонга (Musa Okwonga) относно масовите сексуални нападения в Кьолн. Оквонга, който живее в Германия, призовава хората „въпреки нашия етнически произход, сериозно да се ядосаме заради отношението към жените на публични места.“ Относно това изказване Роулинг казва, че е най-доброто нещо, което е прочела за сексуалните нападения в Германия.
Нападенията станаха в Кьолн по време на празненствата при посрещането на Нова година. Между 500 и 1000 мъже са участвали в атаките. Пуснати са вече над 380 оплаквания, като две-трети са заради сексуално посегателство. Инцидентите породиха искания немският канцлер Ангела Меркел да преосмисли политиката си спрямо бежанците.
Оквонга, който е печелил награди за поезията си, пише в своя блог, че „много от нападателите вече са били познати на полицията и не са част от пристигналите наскоро бежанци… но това няма да попречи този въпрос да бъде разглеждан като проблем на расова основа.“
В едно свое есе Оквонга пише, че е по-важно да се съсредоточим върху правото на жените да не бъдат нападани, отколкото върху расовия проблем. „Колкото до въпроса за това да си чернокож от африкански произход, расистите в Германия и като цяло навсякъде ни мразят така или иначе“ пише той. Авторката на Хари Потър определи това изказване като „най-добрият коментар от чернокож африканец, който прочетох относно атаките в Кьолн“.
Оквонга показа как Германия „не е особено разнообразна“ на нации. Мнозинството от тъмнокожи и араби, живеещо там, са от работната класа, освен това има „широко разпространена тенденция немците да считат чернокожите за престъпници или за хора, на които не може да се разчита“.
„В Берлин, където живея, преобладаващото мнозинство от чернокожи, които виждам всеки ден, са бедни, бездомни или продават наркотици на Görlitzer Bahnhof или на Warschauer Strasse, две от най-натоварените гари в града. И като казвам „преобладаващо мнозинство“, това значи нещо от сорта на 80%, ако не и повече“ пише още Оквонга.
Въпреки че на него му харесва да живее в Берлин, Оквонга казва, че някои берлинчани ще оставят незаето мястото до него, дори и в претъпкани влакове, „опасявайки се от възможността да седнат до мъж от африкански произход“. Той добавя още: „В някои части на Германия културните очаквания за тъмнокожите вече са опасно ниски.“
Оквонга казва, че единственото заключение, което трябва да си направим от тази случка е, че „трябва да продължаваме да подкрепяме жените.“
„Ето какво предлагам да направим. Защо не започнем просто с предпоставката, че е основно право на всяка жена, от която и да е част на света, да върви по улиците без страх. А защо не забележим, че това е една чудесна възможност за мъжете, въпреки етническия ни произход, сериозно да се ядосаме заради отношението към жените на публични места; да отхвърлим яростно идеята, че ние по някакъв начин сме поставени от обществото винаги да третираме жените като предмети, „осъдени“ от нашите неконтролируеми сексуални желания и да се нахвърляме върху тях, докато те вървят по улиците.“
Оквонга продължава: „Нека да дадем най-доброто от себе си и да се откажем от необузданото женомразство, което продължава прекалено дълго и да отхвърлим уроците по сексистко потисничество, на които сме били научени. Защото жените са уморени да ни посочват този проблем и са изтощени от воденето на битка, която е пренебрегвана прекалено дълго време“.
