„Началото на Прехода. Записки по революцията (1989-1996)“ – продължението на „Записки по революцията в България и другаде (1962-1989)“, е вече в книжарниците, съобщи издателство „Милениум“. В новата си книга Евгений Дайнов разказва за най-новата ни история от първо лице. През неговия поглед ключовите събития около и след 10 ноември изглеждат по-разбираеми.
И тук политологът продължава своя разказ за годините, които всички помним като най-революционните, но и най-трудните в новата ни история.
„В периода началото на 1989 – края на 1996 г. вече се вижда основната тема. Не революционерите предизвикват революцията. Но те се намесват, за да може от започналото брожение да излезе нещо цивилизовано. Без такава намеса – е, спомнете си какво се случваше в Югославия, докато ние тук викахме „Кой не скача е червен!”. Там в гражданските войни загинаха стотици хиляди. Тук не гръмна една пушка. Там предимно не са в ЕС и НАТО. Тук сме“, пише Евгений Дайнов в книгата си „Началото на Прехода. Записки по революцията (1989-1996)“.
Дайнов е убеден, че винаги ще има кризи, защото винаги ще има конфликти. Те пък са породени от споровете, а такива ще има винаги, защото хората са различни. Той казва, че дори еднаквите хора се променят с времето. В обществото непрестанно се появяват различни версии за света, които започват да спорят помежду си. Това е причината винаги да има нужда от революционери. Политологът напомня думите на Нелсън Мандела – „Никъде няма лесна разходка към свободата“ и тези на Рейгън -„Само едно поколение дели свободата от изчезването й. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.“