„Катя Паскалева. Жените в мен” от Георги Тошев (анотация и откъс)

09.12.2015 Любопитно

Няма друга българска актриса, която да е вълнувала толкова много по време на богатия си творчески път, и да е толкова забравена след края му. Катя Паскалева си отиде преди 13 години и едва сега си спомняме за нея по подобаващ начин. Нейният приятел, журналистът Георги Тошев, тръгва по следите на пръснатата в бележки, картини и разговори с близки личност на Катя и я събира отново в книгата „Катя Паскалева. Жените в мен”.

„Животът на Катя днес е в три кашончета, съхранени в Държавния архив”, казва Георги Тошев. Първоначално той написва книгата и после се отказва от нея. По-късно попада на дневниците на актрисата и решава, че само нейният собствен глас може да разкаже историята ѝ автентично. По ирония на съдбата героинята ѝ Найме в първия ѝ филм „Краят на песента” е безмълвна, така приключва и животът на Паскалева – като губи най-ценното за една актриса: гласа. Влиза в киното през света на Николай Хайтов и след смъртта си е положена близо до неговия гроб.

И все пак животът на Катя Паскалева е в сърцето на тази книга. Откъслечните бележки дават много дълбоки сведения за въпросите, които са вълнували актрисата. Тя до последно запазва естественото си любопитство към света и към себе си. Не спира да пита „защо” и се тормози, че е толкова „сгъната”, както сама се нарича. Всичките ѝ вътрешни конфликти и тайни намират излаз в записките, ролите и рисунките ѝ. Това, което Георги Тошев успява да направи е да събере всички жени, които живеят в Катя, и да помири в образа на една единствена, нито светица, нито грешница, просто жена артист.

Авторът на „Катя Паскалева. Жените в мен” Георги Тошев красиво претворява чувството си за справедливост и дълг към големите в българската култура в книга едновременно значима в национален мащаб, но и лична и интимна, точно като разговор между приятели. Архивът от снимки и текстове ще развълнува не само почитателите на театралното и филмово изкуство, но и всички, които искат да помнят.

След откриването на изложбата „Аз, Катя” и премиерата на документалния филм на Георги Тошев и Ема Константинова, посветен на голямата българска актриса, които се състояха на 26 ноември, идва ред и на премиерата на дългоочакваната книга. „Катя Паскалева. Жените в мен” ще бъде представена на 5 декември (събота) от 17:30 часа в литературен клуб „Перото”, където актрисата (и състудентка на Катя Паскалева) Меглена Караламбова ще чете откъси от книгата.

ОТКЪС

ТЯ никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната площадка. В живота е обикновена. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава таланта ѝ на филмова звезда. Играта е най-добрият ѝ приятел. Дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка.

ТЯ „влиза“ в героинята си и заживява задълго с нея. Царица е на паузите. Героините й преодоляват границите между страха и страстта. ТЕ те влюбват. Но коя е ТЯ? Актриса със своите страхове и радости, възходи и падения или жена, която не сбъдва мечтата си за семейство и деца… Неистово желание за любов! Зрителят често се интересува от личността зад ролите , отвъд аплодисментите и образа на сцената. Защото публиката е безпощадна! Тя изисква от своите кумири да бъдат съвършени. Не прощава грешките и слабостите . Готова ли е Катя Паскалева да плати тази цена на успеха? Колко струва невидимият живот на звездата? Момичето о т Петрич, израснало в обикновено семейство в Перник, открива още в детството си, че единственият начин да избяга о т посредствеността на битието, е сцената. По-късно киното и театърът са шансът тя да се почувства свободна в годините на несвободност в България. Сцената е свобода. И Катя ще ѝ подари незабравимите си героини. Първата ѝ голяма роля в киното е на Найме във филма „Краят на песента“. Заявка за дълго и плътно екранно присъствие. Лицето ѝ е с „овал на тракийска хубавица“. Катя успява да въплъти в себе си не само женствеността на българката, но и бунта на чувствителността си. Критици и публика подминават филма с мълчание. Паскалева е ново лице за киното ни в края на шейсетте години. Ново дарование, изградено сякаш о т противоположни качества. Едва когато се появява в ролята на Мария във филма „Козият рог“, създаден по „Диви разкази“ на Хайтов, всички

съмнения на скептиците се разсейват.

Ражда се истинска кинозвезда.

„Катя Паскалева. Жените в мен” тук