Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмил Тодоров е писател, актьор, сценарист и режисьор. Роден е в Горна Оряховица на 12 януари 1955 г. Завършва през 1982 г. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов. Романът му „Разглобено лято“ е номиниран за наградата „Хеликон“.
–––––––––
Как бихте се представили пред публиката на lira.bg и сп. „Книжарница” – все четящи хора?
– Като сценарист и режисьор на филмите „Любовното лято на един льохман“, „Приятелите на Емилия“, „Емигранти“, “Шивачки“ и др. Като автор на два сборника с разкази и няколко романа, между които „Шлеп в пустинята“ и „Разглобено лято“.
Кои са най-важните за Вас книги и автори? С какво Ви повлияха?
– Напоследък важни за мен са Юрий Трифонов, Ясунари Кавабата, Робърт Фрост, Толстой. Преди време бяха други.
Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?
– През последните три години получих четири номинации. Свикнах.
Как гледате на литературните награди в България като част от духовния живот? Липсва ли Ви истинската литературна критика?
– Литературните награди в България почти нищо не значат. Причините са много, но вина за това имат и самите учредители. Те се стараят, влагат сили и средства и спират по средата на пътя. Една литературна награда трябва да бъде разгласена подобаващо, а учредителите се задоволят с нейното провеждане.
Литературната критика не ми липсва. Дали е истинска, зависи от състоянието на литературата. Когато има истинска литература, има истинска критика. И обратно.
Каква обществена кауза според Вас си струва да защитава един писател?
– Като писател не защитавам обществени каузи, защото вярвам, че писателите имат по-важна работа. Като гражданин съм защитавал и продължавам да защитавам обществени каузи, а какви точно, няма значение – в България всичко е толкова гнило, че всяка обществена кауза си струва да бъде защитавана.
Какво е да си писател днес? Може ли словото да победи калашниците и тротила?
– С този въпрос се обърнете към Ленин, Луначарски и другите, те по-добре знаят от мен.
