Катерина Хапсали: Не вярвам в самоцелното писане

06.12.2015 Интервюта

Катерина Хапсали е завършила икономика и испански език в САЩ. Има докторантура по философия. Участвала е в различни медийни проекти. Дебютният й роман “Гръцко кафе” е номиниран за наградата „Хеликон“.

––––––––

Как бихте се представили пред публиката на lira.bg и сп. „Книжарница” – все четящи хора?

– Казвам се Катерина Хапсали и написах романа „Гръцко кафе” – една неизбежна за мен книга. Определям се като човек на думите, защото освен автор на роман съм и журналист, и докторант по философия… Но вероятно най-важната роля в живота ми е тази на майка. Ахилеас, синът ми, е центърът на моята Вселена. Единствената, която ми е нужна.

Кои са най-важните за Вас книги и автори? С какво Ви повлияха?

– Истината е, че ако трябва да избера една-единствена книга, която да взема със себе си нейде на заточение, то тя би била „Рапорт пред Ел Греко” на Никос Казандзакис. Да обяснявам защо има такова влияние върху мен би разрушило цялата метафизика на усещането. Казандзакис просто е моят Бог… А българският писател, когото наричам свой Учител, е Димитър Шумналиев. Без неговите насоки „Гръцко кафе” нямаше да бъде тази книга.

Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?

– Като огромна чест, която не очаквах. За мен е удоволствие и отговорност да бъда в компанията на такива писатели…

Как гледате на литературните награди в България като част от духовния живот? Липсва ли Ви истинската литературна критика?

– Наградите са начин един творец да си свери часовника. В крайна сметка никой не може да живее в изолация, не вярвам в самоцелното писане. Всеки автор има нужда от оценка. А колкото до литературната критика – иска ми се все повече да се обсъждат текстовете като такива, а не персоната на писателя. Нека излезем от жълтенията на случайните хули и похвали.

Каква обществена кауза според Вас си струва да защитава един писател?

– Най-важната кауза според мен е да стимулираме четенето у децата. Това е най-прекият път към създаването на един по-добър свят.

Какво е да си писател днес? Може ли словото да победи калашниците и тротила?

– Да си пишещ човек в днешно време е да си позволиш да бъдеш уязвим, да чувстваш на 100%… Не съм сигурна доколко днешният свят е подходяща среда за подобно поведение, но който го е страх от мечки, не ходи в гората! А словото винаги ще търси начин да победи грубата агресия. Докато свят светува…