Лира Литературно-рекламна Агенция
Бьорн Суртлан е роден в Берген, Норвегия, на 1 май 1968 г. Кариерата му минава през журналистиката, но от 1998 г. се фокусира върху писането за деца и тийнейджъри. Учил е в художествената академия в родния си град. Централна тема в творчеството му са проблемите на подрастващите. Предлага ме ви автоинтервю с Бьорн Суртлан, предоставено на lira.bg от издателство „Фют“. На българския книжен пазар могат да се намерят първите две книги от поредицата му „Детективи по неволя”.
„Засега основно пиша за деца и тийнейджъри. Често ме питат защо, макар че аз не смятам, че има особена разлика дали пишеш за деца, или за възрастни. Категорично обаче има разлика дали пишеш добра литература, или не. Все още не съм се отказал да пиша, защото мога да си позволя да пиша това, което искам. Не се чувствам особено комфортно в определението „детски автор”. Учил съм се от най-добрите, писали за деца и тийнейджъри, като Астрид Линдгрен, Марк Твен, Роалд Дал (списъкът може да бъде продължен с още много прекрасни автори). Но, разбира се, и от Иън Макюън, Библията, Кормак Маккарти, Юн Фосе, Амос Оз, Маргьорит Дюрас, Греъм Грийн… И къде сред всички тези имена е любимият ми Антоан дьо Сент-Екзюпери? В изречението: „Добра литература е тази, която има значение.”
Ето няколко неща, които са важни за мен и моето писане. Те не са точно правила, а по-скоро опори, които стоят някъде в харддиска на съзнанието ми.
1. Имам нужда да пиша различни книги, които да стигат до различни читатели. В тази връзка искам да заявя: децата са също толкова неповторими, колкото и възрастните. Няма „един” тип детска литература, която да харесват всички деца, както няма „глупави фрази”, „радостни цветове” или „страшни звуци”, които за всеки читател да звучат точно по този начин. Децата не са различна „таргет група”, а независими личности. Е, за съжаление трябва да споменем, че точно като възрастните, те също често следват течението.
2. Децата винаги приемат автори, които изразяват по правилен начин мислите в думи. Усуканите клишета и всякакви подобни неща, които са идиоматично ненадеждни, са просто гадост – та дори да пишете просто въведение към някоя картинна книжка. Те са неучтивост спрямо читателя. По-голямата част от времето си отделям за работа и преработка на текста. Отново и отново, за да намеря подходящата мяра на израза. Разбира се, никога не съм доволен от направеното, но в някакъв момент текстът трябва да бъде пуснат да върви по своя път. Ако някой каже, че съм небрежен към езика, ще трябва да отида в ъгъла и да помисля сериозно.
3. В книгите ми винаги има герои, с които децата биха могли да се идентифицират. Това е нещо като мое правило.
4. Независимо от това, че не се стремя да държа постоянно в напрежение читателите си, винаги се опитвам да направя книгите си вълнуващи. Не съм много сигурен дали мога да обясня какво точно имам предвид под „вълнуващи”, но мога да го усетя, когато се получава. Това е нещо като онази движеща сила в текста, която не позволява на читателя да остави книгата. Мисля, че това важи за всяка книга. (Между другото никак не обичам думата „вълнуващ”.)
5. Поредиците или жанровите книги не бива да бъдат подценявани. За много от авторите тези типични жанрови книги са билет към литературата. Прочел съм доста книги с лъскави корици и заглавия, които те изпращат в Занзибар. Дори съм написал няколко такива книги, защото си мислех, че е забавно. Направих го по най-добрия начин, по който можех.
6. Независимо от нарастващите ми напоследък съмнения, че книгите са имунизирани срещу изчезване, продължавам да вярвам в силата им на медиатори, на чисто физическото им и триизмерно съществуване. Книгата трябва да има подходящото тегло, подходящата хартия, добра корица, интересно оформление, добри илюстрации, подходящ шрифт и т.н. Външният вид и оформлението на книгата трябва да покажат най-доброто от нея. Ето защо съм на мнение, че различните картинни книги са прекрасни медиатори. Може би като провалил се илюстратор ми се иска половината от моите книги да са илюстрации. За мен работата с илюстраторите е много вдъхновяваща. Те са прекрасни читатели и често се отнасят към текста със свежест, която само децата притежават. А най-вълнуващо е като видя в техните илюстрации как се препрочели книгата ми. Думите ми стават нещо повече, нещо по-голямо от това, което са били.
7. Написал съм няколко книги за изкуството. Чрез литературата децата могат да получат ключовете към света на изкуството, литературата, музиката и т.н., но това не бива да става насила. Обучението, в което това се прави насила, убива интереса. Не бива също така да прибягваме към тривиалности или вдетинявания. Кой наистина се е заинтересувал от поезия, благодарение на литературните анализи, които е правил в гимназията? Но едно посещение на музея на Мунк, например, е задължително. Включването в учебната програма на теми от история на изкуството също е задължително. Изкуството и естетиката могат да бъдат учебни предмети, наравно с другите. Това е нещо, което децата трябва да знаят.
8. Що се отнася до писането за деца, най-важният съвет, който съм получавал някога, е да бъда честен към моите читатели, които стигат едва до коленете ми. Не помня кой ми го каза, но го чух едва след като бях издал първата си книга. Можеш да пишеш за раждане или смърт, за влюбване или разбито сърце, но не на неразбираем за децата език. Има разлика между това да си неразбираем и да си тайнствен. Не е толкова важно децата да разберат всичко. Понякога просто да осъзнаеш, че нещо съществува, е достатъчно. В това е предизвикателството да пишеш за деца. Всяко велико произведение на изкуството и литературата е тайнство.
9. Пиша за неща, които са ми интересни. Всичко останало няма смисъл. И не е редно да се лъже за подобни неща. Децата обичат същите неща като възрастните. Те не харесват лустросаните идеализирани детски книжки със захаросано съдържание и пародийно сладки баби и дядовци, които реално не съществуват. Нито пък обратното. Книгите с наставления против хранителните разстройства или за някакви измислени проблеми също не могат да ги запалят. Като автор първо трябва да си във връзка със самия себе се. Това е най-важното. Само ако тази връзка съществува, можеш да пишеш истински за каквото си поискаш – дори за хранителни разстройства“.
