Лира Литературно-рекламна Агенция
Всички утопии са довели до брутални диктатури
Нобеловият лауреат за 2010 г. Марио Варгас Льоса даде интервю за австрийския вестник „Дер щандарт“. Поводът е гостуването му във Виена по повод раздаването на 100 хиляди безплатни екземпляра на романа му „Разказвачът“ в рамките на инициативата „Един град. Една книга“, която се състоя едновременно в австрийската столица и в Берлин. Поводът е 10-годишният юбилей на Виенската акция по раздаване на книги, която всяка година популяризира четенето по този начин.
„Разказвачът” описва културата на индианците в долината на Амазонка и е преведен на български език. Други известни творби на перуанеца Льоса са „Зелената къща”, „Леля Хулия и писачът”, „Празникът на Козела”, „Лудориите на лошото момиче”. Авторът живее в Лима и Мадрид, след като през 1990 г. загуби изборите за президент в Перу.
Публикуваме интервюто с малки съкращения.
►Веднъж казахте, че противопоставянето на реалността е тайният двигател на литературата. В знак на протест ли пишете?
– Писателите сътворяват допълнителни реалности и възможни пространства. Писането често се дължи на разочарование, бунт и стремеж към един различен свят.
Литературата винаги е разрушителна. Затова всички режими, които твърдят, че са най-добрите, се опитват да контролират изкуството чрез цензура.
►За властта думите по-опасни ли са от оръжията?
– Непосредствено оръжията раняват повече. Но дългосрочният ефект от идеите е по-важен от този на оръжията.
►В новия Ви роман „Мечтата на келтите” ламтежът играе голяма роля.
– Главния герой е борец против тези, които тъпчат човешките права, и по-точно срещу експлоатацията, бруталността и геноцида в Конго.
►Колониализмът хвърля дългата си сянка до днес.
– В много случаи – да. Южна Америка е свободна от 200 години, но индианският проблем все още съществува. Индианците все още са маргинализирани, експлоатирани и дискриминирани. Латиноамериканските републики все още не са решили проблемите си, които започнаха с колонизирането.
►Вие се определяте като либерал в традиционния смисъл на думата. Невидимата ръка на пазара изглежда обаче взе да дава дефекти?
– Не. Просто пазарите не бяха достатъчно свободни, имаше много намеси. До сегашната криза доведе неспазването на законите от страна на предприемачите и банкерите. Правителствата толерираха тези злоупотреби и вместо отговорните да бъдат наказани, на тях им беше помогнато да се спасят.
►И как изглежда справедливостта?
– Една от най-важните идеи на Фридрих Хайек (известен австрийски икономист и философ, починал през 1992 г., защитник на либералната демокрация и свободния пазар – бел. ред.) е, че свободата се състои не в икономическата, политическа, социална, културна и индивидуална свобода. За него тя е моторът на мира и цивилизационния процес. Мисля, че тези идеи са валидни и за съвременния свят. Техническото развитие всъщност доведе дотам, че свободата в много държави систематично се ограничава, дори в такива, в които либералната идея е много силна.
►Моралът изглежда старомодна дума днес?
– Тази дума взе да изчезва от модерния капитализъм. И този недостатък е главният му дефицит. Моралното измерение винаги е било подчертавано от големите либерални мислители, като се започне от Адам Смит и се стигне до Карл Попър, Фридрих Хайек и Милтън Фридман. За нещастие, днес има много толерантност към корупцията. Без морал тя разрушава основите на нашата демокрация.
►Доколко е важна религията?
– Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен. Много е важно, както впрочем казва и Хайек, в едно свободно общество духовният живот да бъде подпомаган, защото за голяма част от хората религията дава моралната база. Малцина са тези, чието морално съзнание е основано върху убеждения и култура.
►Утопиите често водят до тирания.
– Всички утопии са довели до тирания. Само демокрацията е реалистичен път да се организират обществата. Обществените и милитаристични утопии и идеологическите религии, без изключение, са довели до брутални диктатури. Затова е важно да бъдат отведени от политическото поле в полето на изкуството и литературата.
Фото: U. Montan
Книгите на Льоса тук
