Марио Варгас Льоса: За нещастие, днес има много толерантност към корупцията

03.11.2011 Интервюта

Всички утопии са довели до брутални диктатури

Нобеловият лауреат за 2010 г. Марио Варгас Льоса даде интервю за австрийския вестник „Дер щандарт“. Поводът е гостуването му във Виена по повод раздаването на 100 хиляди безплатни екземпляра на романа му „Разказвачът“ в рамките на инициативата „Един град. Една книга“, която се състоя едновременно в австрийската столица и в Берлин. Поводът е 10-годишният юбилей на Виенската акция по раздаване на книги, която всяка година популяризира четенето по този начин.
„Разказвачът” описва културата на индианците в долината на Амазонка и е преведен на български език. Други известни творби на перуанеца Льоса са „Зелената къща”, „Леля Хулия и писачът”, „Празникът на Козела”, „Лудориите на лошото момиче”. Авторът живее в Лима и Мадрид, след като през 1990 г. загуби изборите за президент в Перу.
Публикуваме интервюто с малки съкращения.

►Веднъж казахте, че противопоставянето на реалността е тайният двигател на литературата. В знак на протест ли пишете?
– Писателите сътворяват допълнителни реалности и възможни пространства. Писането често се дължи на разочарование, бунт и стремеж към един различен свят.
Литературата винаги е разрушителна. Затова всички режими, които твърдят, че са най-добрите, се опитват да контролират изкуството чрез цензура.

►За властта думите по-опасни ли са от оръжията?
– Непосредствено оръжията раняват повече. Но дългосрочният ефект от идеите е по-важен от този на оръжията.

►В новия Ви роман „Мечтата на келтите” ламтежът играе голяма роля.
– Главния герой е борец против тези, които тъпчат човешките права, и по-точно срещу експлоатацията, бруталността и геноцида в Конго.

►Колониализмът хвърля дългата си сянка до днес.
– В много случаи – да. Южна Америка е свободна от 200 години, но индианският проблем все още съществува. Индианците все още са маргинализирани, експлоатирани и дискриминирани. Латиноамериканските републики все още не са решили проблемите си, които започнаха с колонизирането.

►Вие се определяте като либерал в традиционния смисъл на думата. Невидимата ръка на пазара изглежда обаче взе да дава дефекти?
– Не. Просто пазарите не бяха достатъчно свободни, имаше много намеси. До сегашната криза доведе неспазването на законите от страна на предприемачите и банкерите. Правителствата толерираха тези злоупотреби и вместо отговорните да бъдат наказани, на тях им беше помогнато да се спасят.

►И как изглежда справедливостта?
– Една от най-важните идеи на Фридрих Хайек (известен австрийски икономист и философ, починал през 1992 г., защитник на либералната демокрация и свободния пазар – бел. ред.) е, че свободата се състои не в икономическата, политическа, социална, културна и индивидуална свобода. За него тя е моторът на мира и цивилизационния процес. Мисля, че тези идеи са валидни и за съвременния свят. Техническото развитие всъщност доведе дотам, че свободата в много държави систематично се ограничава, дори в такива, в които либералната идея е много силна.

►Моралът изглежда старомодна дума днес?
– Тази дума взе да изчезва от модерния капитализъм. И този недостатък е главният му дефицит. Моралното измерение винаги е било подчертавано от големите либерални мислители, като се започне от Адам Смит и се стигне до Карл Попър, Фридрих Хайек и Милтън Фридман. За нещастие, днес има много толерантност към корупцията. Без морал тя разрушава основите на нашата демокрация.

►Доколко е важна религията?
– Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен. Много е важно, както впрочем казва и Хайек, в едно свободно общество духовният живот да бъде подпомаган, защото за голяма част от хората религията дава моралната база. Малцина са тези, чието морално съзнание е основано върху убеждения и култура.

►Утопиите често водят до тирания.
– Всички утопии са довели до тирания. Само демокрацията е реалистичен път да се организират обществата. Обществените и милитаристични утопии и идеологическите религии, без изключение, са довели до брутални диктатури. Затова е важно да бъдат отведени от политическото поле в полето на изкуството и литературата.

Фото: U. Montan
Книгите на Льоса тук