Артър Милър: Предателството е единствената истина, която остава до края

17.10.2015 Автори

Днес, 17 октомври, се навършват 100 години от рождението на американския драматург Артър Милър. Той остава в историята на театъра с пиеси като „Всички мои синове”, „Смъртта на търговския пътник” и „Поглед от моста”. Носител е на „Пулицър” и награда „Принцът на Астурия”. Известен е и с брака си с Мерилин Монро. На български са преведени книгите му „Фокус” и „Избрани есета/Артър Милър”. Умира през 2005 г. Представяме ви цитати от Милър, публикувани в brainyquote.com и goodreads.com.

„Ако трябва да бъда сам, предпочитам да бъда със себе си.“

„Импулсът да пишеш извира от вътрешния хаос, който крещи за ред, за смисъл.“

„Не можеш просто да изядеш портокала и да изхвърлиш обелката. Хората не са парчета плод.“

„Вярвам в работата. Човек трябва да създаде нещо, колкото и малко да е, защото иначе ще се разболее.“

„Не се лъжи да мислиш, че това, което не носи печалба, няма стойност.“

„Ако вярваш, че животът си струва да се живее, вярването ще доведе до резултат.“

„Понякога е най-лесно просто да си тръгнеш. А когато не можеш да си тръгнеш – тогава е трудно.“

„Предателството е единствената истина, която остава до края.”

„Опитвал ли е някой да си спомни любовта? Това е като да си припомниш аромата на роза под стъклен похлупак. Може да видиш розата, но няма да усетиш аромата.”
„Това, което сме ние, е голямо количество говорещ азот.”

„Всеки обича шегаджията, но никой не му дава пари.”

„Никога не се бий честно с непознат, момче. Така никога няма да напуснеш джунглата.”

„Намерил съм повече приятели на американската култура от Държавния департамент. И по-малко врагове, но това не е много трудно.”

„Добър вестник, предполагам, е нация, която говори на себе си.”

„Аз също я обичам, но нашите неврози не съвпадат.”

„Мисля, че е грешка изобщо да търсиш надежда отвъд себе си.”

„Където започва изборът, свършва рая, свършва невинността. Какво е рая, ако не отсъствие на нужда да избираш?”

„Без отчуждение не може да има политика.”

„Ябълката не може да се върне вече на Дървото на познанието – веднъж щом сме прогледнали, ние сме обречени и изправени пред предизвикателството да търсим силата да виждаме повече, а не по-малко.“