Лира Литературно-рекламна Агенция
Проф. Франко Кардини (70) е италиански историк и писател. Бил е на отговорни постове в престижни италиански издателства. Сега е ръководител на Центъра за изследване на изкуството и културата на Ориента към Международния университет по изкуствата във Флоренция и преподава средновековна история в университета. Чел е лекции в редица други университети – в Париж, Виена, Мадрид, Барселона и др. Бестселърът му „Европа и ислямът. Историята на едно недоразумение” беше публикуван от издателство „Изток – Запад” на български в началото на 2015 г.
На 22 октомври от 17, 30 ч проф. Кардини ще изнесе открита лекция в конферентната зала на СУ „Св. Климент Охридски”, а на 23 октомври от 18,30 ч ще се говори за книгата си във Военния клуб в София.
––––––––––
Книгата ви „Европа и ислямът. Историята на едно недоразумение” е публикувана на италиански през 1999 г. Очаквахте ли, че тя ще става все по-актуална с всяка изминала година?
– Не съм си представял нищо от тоя род преди 11 септември и преди американската агресия в Афганистан, Ирак и т.н. Смятам, че в интерес на всички можеше да бъде използван по-мек отговор на събитията .
На колко езика е преведена досега?
– Към днешна дата имам информация за преводи на френски, испански, португалски, руски, полски, чешки, арабски и фарси.
Какви бяха коментарите към нея? Обвинявали ли са ви в пристрастия?
– Почти винаги. В пристрастия съм обвиняван от всякакви хора: като се почне от журналисти и политици та до некомпетентни приказливковци. Но от колеги и компетентни хора, които с основание са ме критикували, винаги съм си взимал поука и съм благодарен за това, че са ми помогнали да подобря работата си.
В Западния свят излизат много критични книги към християнството. Защо обаче в арабския свят не е така?
– Известният арабист Масимо Кампанини, в своята книга „Политическият ислям” показа, че в целия арабски свят, с изключение на Саудитска Арабия и на Емирствата в Персийския залив, критичният и научен дебат е изключително жив. Естествено обаче, че там научният и интелектуален кръг от хора не е толкова широк както в Западния свят, но той се също се развива и то доста интересно: по този повод мога да Ви препоръчам книгата „Islamic political thought. An Introduction“, ed. G. Bowering, Priceton-Oxford, издадена от Princeton University Press, 2015. Но ако на ниво разпространение или медии не може да проникне нищо или почти нищо от тази информация, то това е друг въпрос: тогава става дума за невежество и калпаво управление на медийните послания или чиста проба манипулация, която предпочита да представи исляма като едно тъпо и фанатизирано цяло.
Европа е разделена за бежанците. На базата на вашите познания и опит каква прогноза бихте дали за разрешаването на сегашната криза?
– Ясно е, че ЕС трябва да предприеме мерки, за да запази вътрешното равновесие и сигурност в общността, но в същото време не може да отказва убежище на хора, които имат нужда от това. По-голяма част от мигрантите са свестни хора и имат нужда от работа и малко достойнство. В Европа има безработица и въпреки това много възможности за работа биват отказвани, било защото трудът е непривлекателен, било защото е ниско платен. Мисля, че една добра организация, прилежно контролирана от държавата, за да няма там достъп на престъпни структури, мафия и т.н., би могла да бъде добро начало за постепенното навлизане и приемане на новодошлите. Разбира се, броят на желаещите е огромен, в някои зони като канал в Сицилия и в Лесвос, но в крайна сметка някои десетки хиляди души биха могли да бъдат абсорбирани от Европа, континет, с половин милиард население.
Нобеловият лауреат В. С. Найпол смята, че Ислямска държава е най-сериозната заплаха за света след Третия райх. Вие на какво мнение сте?
– Нобеловият лауреат за литература Найпол от 2001 г. не знае какво говори.
Ислямска държава изгражда нов модел на държавност. Така ли е и докъде може да стигне този процес?
– Ислямска държава е странен експеримент, доста мътен. Към момента май това е просто опит да се организира криво-ляво нещо подобно на държавност на територия, която някои големи сили като Саудитска Арабия, Катар, а може би и Турция, биха желали да реорганизират и преначертаят старите граници, че дори и самите държави Сирия и Ирак.
Смятам, че целта на тези сили е да се постигне фитна – междумюсюлманска гражданска война срещу шиитите, с крайна цел Иран, като в подходящия момент халифатът Ал Багдади вероятно ще изчезне, заменен от „по-представителни” хора, с които западната коалиция на „неприятелите” на ИД ще преговаря, за да може близкоизточният контекст да бъде по-лесно управляем. Това ще доведе до още по-голямо сближаване на Русия и Иран и вероятно ще бъде нова крачка в развитието на нова „студена война”, която от студена може да стане и хладка. За момента обаче политиката на Обама е пречка за тези намерения.
Вашата книга помага да опознаем и разберем събитията в Близкия изток и самите нас. Вашата сънародничка Лорета Наполеони е категорична, че тероризмът е бизнес. В крайна сметка всичко ли опира до парите?
– Не. Тероризмът и всичко това, което е около него (интегрализъм, екстремизъм, фундаментализъм – сложна галактика от идеи, чувства и импулси), е отражение на кризата на нашето време, на един Запад, който не е в състояние да излезе със силни идеи и живее само от печалба и консуматорство. От друга страна мюсюлманският свят, населяващ територии, които преди време бяха определяни като „трети свят” или „четвърти”, днес са около 85% от цялото население на планетата, или около 6 милиарда души, които обаче разполагат само с около 15% от природните богатства. А като вземем предвид и несправедливостта, неравенството, „културата на безразличие” на богатите и отчаянието на бедните, тогава можем да разберем твърдението на Лорета Наполеони, като добавим и разпространеното невежество по темата, разбира се. Това, струва ми се, са съставките на супата, в която са сложени тероризмът и силите, които го поддържат и финансират. В голяма част от случаите това са същите онези сили, които твърдят, че искат да се борят с него, като печелят и от борбата си срещу него.
Интервюто взе Румен Василев
Свързани заглавия
„Европа и ислямът“ от Франко Кардини (откъс и анотация)
„Европа и ислямът“ тук
