Начало / Интервюта / Кристофър Макдугъл: Един от най-мощните инструменти за мотивация е разказването на истории

Кристофър Макдугъл: Един от най-мощните инструменти за мотивация е разказването на истории

Кристофър Макдугъл е журналист и писател, роден през 1962 г. Той вдъхнови милиони хора със своя бестселър „Родени да тичат“, който беше публикуван  през 2009 г. Сега Макдугъл представя ново повече от интересно четиво – „Родени герои“. Книгата ще излезе на български  в началото на октомври. Тя разказва историята на група войници на остров Крит по време на Втората световна война. Авторът показва на читателите как те са развили своята физическа и ментална сила, за да оцелеят в на пръв поглед невъзможни условия. Макдугъл говори за книгата си пред competitor.com.

––––-

Какво е чувството да публикувате нова книга?

–          Трудно е да повярвам. Пиша цял живот, но да направя завършена книга ми отнема много дълго време. Мислех да включа историята в „Родени да тичат“, но после реших, че си заслужава да бъде отделена в друга книга. Може да се каже, че работя по „Родени герои“ от 2007 г.

Изгарянето на мазнини като гориво е термин, на който наблягате. Откъде идва всичко?

–          Голям фен съм на Фил Мефатоун. Хранене и физически упражнения са стълбовете във всяка успешна програма, включително неговата. Тя започва с двуседмичен тест. Няма обособени правила. Не ти казва да правиш нищо друго освен стандартните препоръки да страните от храните с високо съдържание на захар и въглехидрати. След като видите как реагира тялото ви, продължавате нататък. Мефатоун не те ограничава, а ти дава възможност да видите какво прави тялото ви. Ето какво се случва при мен – ако ям нещо с много захар или преработена храна преди тичане, кръвната ми захар се вдига и съм замаян. Знам на каква храна как реагирам. Това е като филма „Матрицата“. Изборите имат последствия.

Състезание и общо здраве. Къде е балансът?

–          Трудно е да се отстрани състезателния елемент напълно. Дори при маратон. Идеята, че ще тичам максимално бързо в продължение на 26 мили е неестествена за човешкото тяло. Никой ловец не би правил това. Изцеждате тялото си до краен предел и оставате в опасната зона в продължение на часове, вместо да се възстановявате. Никое животно не би го направило, освен ако не е, за да спаси живота си. Но е състезание, а хората обичат състезанията. Хората трябва да променят нагласата си. Не да гледат на всичко както състезание, а като придобиване на умения. Ако не си добър в нещо, имаш възможност да се усъвършенстваш. Моят треньор, Ерик Ортън, ми каза преди време, когато писах „Родени да тичат“: „Тарахумара не са добри в тичането, а просто са страхотни атлети“. Тогава ми се изясни. Те не минават просто през крайната линия. Това са хора, които преодоляват ровове, скали. Силни и издръжливост. Развиват цялото си тяло.

Тук ли идва паркурът?

–          Когато спомена паркур на хората, те машинално отказват, защото си мислят, че ще се наранят. Но ако му дадеш шанс, той така ще те заплени, че няма да можеш да се откажеш. Един от най-мощните инструменти за мотивация е разказването на истории. Ако разкажеш история на хората, ако им припомниш защо е важно да са здрави и силни, тогава ще ти повярват. Фитнесът означава тялото ти да ти служи, а не колко килограми си свалил и колко очертани са мускулите ти.

Функционална сили и естествено движение са стари концепции, но те отново добиват популярност. На какво се дължи това?

–          Един от пионерите в тренировките за физическа сила и издръжливост, Жорж Ебер, казва: „Бъди във форма, за да си полезен“. Има много пътища до истината, много методи за постигането й. Спартански надпревари, надпревари с препятствия, Кросфит. Всички тези хора имат различен подход, но едни и същи цели. Ясно е, че традиционният модел с фитнеса не работи. Има нещо грешно в отброяването на километрите на пътеката. И хората работят, за да го поправят.

Как окуражавате спортистите да придобиват нови умения?

–          Хората трябва да излязат от комфортната си зона. Днес има толкова повече опции от преди. Помислете за проекта в Бостън през  ноември. Навън имаше буря, а хора излязоха, за да ринат сняг. Това е умение – никой не рине сняг всеки ден и ако не се упражнява съзнателно, няма да го умее. Кросфитът, тренировките за преодоляване на различни препятствия – това са все възможности за придобиване на нови умения. Проблемът е, че повечето хора не тренират. Те идват и си пробват късмета, след което си тръгват. Истинските ползи идват, когато започнеш наистина да тренираш, за да се справиш с нещо.

Какво трябва да се промени, за да се върнем към естественото движение?

–          То вече се променя. Това, което описвам, не е мечти и проекции за бъдещето, а наблюдения. Промяната беше генерирана от огромния проблем със затлъстяването, който се заформи през последните 40 години. Опитахме се да накараме хората да тренират чрез волята. Ако не отидеш на фитнес, нямаш воля. Не се получи. Хората не ходят на фитнес, защото е неефективно, скучно, прилича на наказание и, естествено, те спират. Ключът е в това да правим нещо, което е в природата ни. Адаптивност, гъвкавост, екипна работа. Тези неща запалват фитила, така да се каже. Затова съм оптимист и съм много обнадежден – виждам промяната.

Как вървят нещата по филмирането на „Родени да тичат“?

–          Всичко е много странно. Интересно е да се наблюдава как една съвсем различна индустрия работи. Те са спокойни, опитват се да угодят на всички. Аз съм свикнал да подхождам като новинар, журналист – не ми пука, ако някой иска да ми удари кроше в брадичката. Чувам се с продуцентите всеки ден. Чакат сценаристът да завърши сценария. След това очаквам проекта да се задвижи по-бързо.

 Книгите на Макдугъл тук 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Václav-Havel1

Мартин Младенов за Нежната революция: Творецът Хавел беше по-свободен от политика и президента

31 години след промяната се научихме да имаме различно мнение Мартин Младенов се захвана с …