Лира Литературно-рекламна Агенция
Известният автор на трилъри Лий Чайлд си спомня, че, когато растял в родния си Ковънтри, имало само две скучни телевизионни програми. Този факт го превърнал в един от многото запалени читатели на своето поколение. Създателят на серията за бившия военен полицай Джак Ричър признава това в разговор със Стивън Кинг за в. „Бостън Глоуб“, който се проведе в катедра Английски език на университета „Харвард“.
Ето и целият диалог между двамата утвърдени автори:
Стивън Кинг: Какво чете това лято?
Лий Чайлд: Жена ми беше доста отегчена, защото цяло лято исках само да си седя на креслото и да чета. Прочетох „Картелът“ на Дон Уинслоу и „Сбор на молитви“ от Джон Сандфорд. Прочетох и новите романи на някои от любимците си като Джоузеф Файндър, Харлан Коубън и Майкъл Конъли.
СК: И коя най-много ти хареса?
ЛЧ: Сандфорд е страхотен. Преди това бях чел само серията му за Лукас Дейвънпорт. Като усещане и последният му роман е същият, но така и трябва да бъде в една поредица. Обожавам поредици. Като читател обичам усещането, което те кара да възкликнеш: „О, боже, нова книга!“. Винаги се чувствам така. То е като да чакаш новия албум на „Бийтълс“ едно време…
СК: Коя беше първата поредица, която прочете?
ЛЧ: На британската писателка Инид Блайтън – детската серия „Великолепната петорка“ и „Секретната седморка“. Но това, което наистина ме грабна, беше поредицата за Травис Макгий от Джон Д. Макдоналд. Тя обаче свърши, защото авторът й почина. Това е тъжното с поредиците, защото винаги имат край… освен ако авторът не е много по-млад от теб.
СК: Чел ли си нещо от Стивън Кинг?
ЛЧ: Точно чета продължението на „Мистър Мерцедес“ – “Finders Keepers”. Чета всичко негово от „Кери“ насам. Книгите му са дяволски ефектни, говори ти някак приятелски и след това – бааам! Всъщност той ми направи огромна услуга в началото на кариерата ми. Гледах един мач от бейзболното първенство между „Янкис“ и „Ред Сокс“, беше завързан, но след това „янките“ поведоха. Тогава говорителят каза: „Дори Стивън Кинг се отчая и започна да си чете книгата“. Тогава започнах да го чета.
СК: Какво друго обичаш да четеш?
ЛЧ: О, чета всичко – история, политика, социология. Наскоро прочетох една книга за историята на климатиците. Наистина сериозно и интересно четиво. Прочетох и “Ръждата: Най-дългата война” от Джонатан Уолдман. От желязната епоха човечеството използва метални структури и се чуди как да се справи с ръждата.
СК: Как избираш какво да четеш?
ЛЧ: Различно. Понякога си купувам книга заради корицата. Така открих „Татко“ от Луп Дюран – книга за едно дете, преследвано от нацистите. И също „Прокълнати и съсипани“ от Кенет Орвис – страхотна корица, а книгата се оказа много добър трилър.
СК: Кой повлия най-много на читателските ти навици?
ЛЧ: Баща ми. Като бях малък нямахме много пари, но ограниченията не важаха за книги. Той постоянно купуваше енциклопедии и дори накрая купуваше списания и ги облепяше като книги. По някога, когато смяташе, че фактите в книгите са неточни, ги зачеркваше и поправяше. Казваше ми, че не трябва да вярвам на всичко написано, а да го поставям под въпрос винаги.
СК: Коя е най-основополагащата книга за теб?
ЛЧ: Тривиалният отговор би бил, че това е една книга, която ми попадна, като бях на 7 – за едни приключенци в джунглата. Всяка сутрин те изтръсквали внимателно ботушите си, за да не би да се е заврял там някой скорпион. Дори сега имам такъв навик, макар че няма никакъв шанс да имам скорпиони в обувките си…
