След феноменалния успех на романа „Парижката съпруга” Пола Маклейн възкресява историята на една забележителна личност от същия период, възхитила Ърнест Хемингуей. Това е Берил Маркам (1902-1986) – англичанка, израснала в колониална Кения, бунтарка с авантюристичен дух, първата авиаторка, прекосила сама Атлантическия океан от изток на запад. „Лейди Африка“ ще бъде в книжарниците от 27 август. Интервюта с Пола Маклейн е предоставено на lira.bg от издателство „Обсидиан“.
––––––––
В „Лейди Африка“ вие се връщате към 20-те години на ХХ век, период, който пресъздадохте в „Парижката съпруга“. Този път сме в колониална Кения с Берил Маркам – безкрайно интересна личност, позабравена от историята. Какво ви вдъхнови да пишете за нея?
– Беше нещо напълно неочаквано. След „Парижка съпруга“ започнах да работя върху друг исторически роман, но той просто не се получаваше. По някаква причина не можех да намеря гласа на книгата и не можех да продължа. По това време, пролетта на 2013 г., отидох на почивка в Орландо със сестра ми и нейния годеник, който е лекар и пилот. Един ден, докато лежахме край басейна, той непрекъснато вдигаше поглед от книгата в ръцете си – „На запад с нощта“ на Берил Маркам, – и казваше: „Трябва да прочетеш за тази жена. Страхотна е.“ Взех книгата вкъщи и я сложих на етажерка в дневната, където събираше прах още година и половина, преди да я започна. Когато обаче най-после го направих, бях изумена! Гласът на Берил веднага ме грабна с комбинацията от сила и храброст, носталгия и мъка. Тя е била такава смела авантюристка и е постигнала всички тези невероятни неща, за които жените от нейното време не са се осмелявали и да помислят. Как е могла да бъде толкова дръзка и неконвенционална? Тя наистина ме вдъхнови.
По какъв начин приликите ви с Берил се отразиха на начина, по който писахте за живота й? Бяхте ли на нейна страна още отначало или ви трябваше време, за да видите света през нейните очи?
– Берил е живяла в Африка в първите десетилетия на ХХ век в свят, различен от моя, но въпреки това ние имаме много общо. И двете сме отраснали с коне, и двете сме се омъжили рано, и то за кратко, и двете сме били изоставени от майките си на четири години. Всичко това определено ми помогна да разбера движещите сили на някои от по-трудните й решения. Интересувам се и от човешката природа, психология и въображение. Като писател аз ще се доближа много повече до героите си и до сърцето на техните истории, ако не ги съдя, а се опитам да ги разбера. И ако е имало моменти, в които някое решение на Берил ме е натъжавало и съм искала да променя нейната съдба, дори тогава тя никога не е била нещо друго освен себе си. Тя е живяла по собствени правила, за което искрено й се възхищавам.
В началото на ХХ век хората са отивали в Африка, за избягат от „строгата дефиниция как да живеят“. Тогава е била популярна шегата „Женен ли си или си в Кения?“ В действителност какъв е бил животът в колониална Кения?
– Определен тип хора са били привлечени от Африка… тази нова, безгранична земя. Дивата природа, изолацията и огромното разстояние до „цивилизацията“ сякаш освобождавали белите заселници от задръжки. Изневерите и сексуалните експерименти били навсякъде, но дори и в най-бохемските среди имало сложни правила за дискретност, като някои неща не се допускали. Клюките били като вирус, а спекулациите и намеците, правели живота на Берил много неприятен.
Берил е била бунтарка и първа в много неща, но това, което я прави толкова интересна, е невероятно драматичната й история. Действието на „Лейди Африка“ се развива в годините преди нейния полет през Атлантика. Защо избрахте да пишете за тази част от живота й?
– Много е забавно да се чете за полета в „На запад с нощта“, но в крайна сметка аз бях най-заинтригувана от това как тя се е превърнала в тази дръзка жена, готова да се справи с всякакви опасности и приключения. Мислите и емоциите й са пълна мистерия. В своя мемоар тя се старае да не говори за нищо лично. Тя никога не споменава майка си, която я е изоставила, нито баща си, който я е предавал и разочаровал. Била е женена три пъти, но не говори за нито един от съпрузите си или за сина си Жервас. Карен Бликсен никога не се появява, а Финч Хатън е само някой, на когото Берил се възхищава след смъртта му. Всички тези тайни и желанието да разкрия нещата, които тя премълчава, възбудиха въображението ми.
Берил, Денис Финч Хатън и Карен Бликсен са един от най-известните любовни триъгълници в историята! Защо Берил, независима жена, се влюбва в човек, който очевидно никога няма да й бъде верен?
– Не съм сигурна, че Берил е могла да устои на чара му. Денис е бил много харизматичен, но освен сексуално привличане тя е изпитвала силно възхищение към него. Берил е разбирала, че в крайна сметка сърцето му не може да бъде спечелено. Осъзнавала колко е било важно за Денис той да следва собствените си правила, собствената си природа. В това те много са си приличали.
Карен и Берил са две силни борбени жени, привлечени от един и същи мъж. Истинско ли е било приятелството им въпреки всичко?
– Първоначално връзката е била между по-възрастната опитна Карен и момичето Берил, която не разбирала социалните правила и норми, нито собственото си сърце. Но с годините майчинските чувства на Карен към Берил се превърнали във възхищение към трудно извоюваната й независимост и издръжливостта й. Те са били много различни, но и двете са били упорити и оригинални. Карен и Берил са се подкрепяли взаимно, но любовта им към Денис ги противопоставяла една на друга, били са съпернички.
Каква е била свързващата сила между Денис и Берил? Дали той наистина я е обичал?
– Макар че Денис е бил по-образован от Берил, и двамата притежавали независим дух и са искали на всяка цена да живеят по собствените си правила. Чувствали са се свързани с природата и са обичали риска. Не бива да забравяме, че Денис е променил живота на Берил, когато е събудил в нея интерес към летенето. Това са мощни свързващи сили. Денис винаги е бил привличан от дръзки и необикновени жени. Обичал е Берил, мисля, макар че връзката му с нея е усложнила нещата с Карен, която също е обичал. Те са били сложни личности и ми достави удоволствие да се опитам да разбера този любовен триъгълник, да съчувствам и на тримата.
Животът на Берил е бил пълен със скандали. Тя се е омъжила и развела три пъти, имала е много любовници. Първият й брак бил сключен малко преди да навърши 17 години. Имала е връзка с принц Хенри, сина на краля. Единственият й син, Жервас, е останал в Англия, а тя е живеела в Кения, като двама рядко са се виждали. Колко трудно беше да отсеете клюките и да създадете своя версия на Берил?
– Не беше никак лесно да открия истината сред намеците и спекулациите за Берил, които продължават дори трийсет години след смъртта й. Биографичните източници и близките й приятели си противоречат за много неща, само тя е знаела всичко, но тайните й са били заровени с нея. Това, което ме дразни е, че клюките засенчват постиженията й. Идеята, че не тя е авторът на „На запад с нощта“ е не просто смешна, а обидна. Тя е написала невероятна книга, която е накарала Хемингуей да каже: „Толкова великолепна е, че ме хвана срам да се наричам писател.” Моята версия на Берил ли е истинската? Личният живот на всеки е непознаваем, така че би трябвало да се отнасяме със съчувствие и любопитство, а не с обвинение. Не съм се опитвала да разбера Берил изцяло, а само да разкажа тази част от историята й, която ме грабна. Да разкажа за живот, за който несъмнено си заслужава да се знае.
Превела от английски Свилена Господинова
„Парижката съпруга” тук