Начало / Любопитно / Българският предговор на „Хиляда и една нощ“

Българският предговор на „Хиляда и една нощ“

От слоновата кост на Ориента, изящна сфера в сферата

А. Тенисън

Неделя  КИТАЕВА

 Геометрии

Когато за първи път стъпих на арабска земя, бях поразена от удивителните геометрии на Ориента – изгубвах се в преплетените линии на ярките улички, под кръглите кубета на джамиите, хамамите и острите триъгълници на минаретата, край облите фонтани, затворени в пищни квадратни градини с аромат на жасмин.

Години по-късно, докато четях арабските приказки от „Хиляда и една нощ“, изпитах същото усещане за изгубване сред лабиринтите на историите, от които сякаш нямаше излизане. Геометриите на „Хиляда и една нощ“ бяха сътворили съвършената арабеска. Нейните магически орнаменти се преплитаха в цветно равновесие, чийто невидим център на гравитация беше самата Шахразад.

Европа много пъти се е обръщала към тази причудлива, заоблена, преплитаща се, твърде сложна и изискано-изтънчена геометрия на разказването. Но дали тя е, която прави приказките неповторими и запомнящи се?

Скритото съкровище

За мюсюлманите изкуството във всичките му форми е изкуство на въображението, което сътворява образи, забулени с метафори. „Скритото съкровище“ е най-важният принцип, заложен в създаването на съвършената художествена форма на книгата, миниатюрата, килима, калиграфията. То е метафора на духовното усилие в търсене на дълбокия скрит смисъл на видимите форми. Тогава кое е скритото съкровище тук, заровено в историите?

Те са страстни, тъжни, весели, безсрамни, непредсказуеми, истории за любов и смърт, за смърт от любов, за остроумни и забавни хора. Но те не назидават, не натрапват поуки, не налагат модели на благоприличие. Единственото условие за разказването им е да бъдат смайващи и удивителни. С тях се откупват човешки животи и това е възможно само, защото идват от свят, в който думите, написани или изречени, имат стойността на скъпоценности. Такъв е дълбокият им смисъл.

История

Казват, че първите разказвачи на подобни истории били древните перси. По-късно арабските литератори ги превели на своя език, усъвършенствали стила и формата им и сами започнали да съчиняват такива приказки.

Основната част от тях била създадена между 8-14 в., време, в което първоначалният текст бавно се превръщал в множество други текстове. Но първите арабски печатни издания излезли едва през 19 в., а първият превод на приказките се появил във Франция близо век преди това и съдържал приказки, които отсъствали от арабските версии. Ето каква е историята.

В началото на ХVІІІ в. френският ориенталист Антоан Галан открил ръкопис с приказки от „Хиляда и една нощ“. Ослепителният успех на първите преведени от него истории предизвикали друг ориенталист – Пети дьо ла Кроа, който започнал да работи над „Хиляда и един дни“ като превод от персийски. Френската читателска публика станала свидетел на невиждано дотогава състезание между двама френски преводачи. Дьо ла Кроа издал последния си том преди последния том на арабския сборник. Галан бил притиснат, но поради липса на източници, смятал за невъзможно да продължи работата си. Преводът му съдържал около 240 нощи. Заглавието „Хиляда и една нощ“, което носи значение на „много нощи“, било възприето буквално и читателите чакали с нетърпение останалите истории. Тогава Галан се запознал с халебския разказвач Йоханна Диаб, когото наричали Ханна. Именно той му разказал едни от най-популярните днес приказки, сред които „Приказка за Аладин и вълшебната лампа“, „Приказка за Али Баба и четирийсетте разбойници“, „Приказка за абаносовия кон“ и др. Така Галан успял да завърши поредицата си от дванайсет тома, а приказките на Ханна влезли в арабския сборник, към който не принадлежали.

Историите

в тази книга са подбрани и разказани от ливанската писателка Ханан аш-Шейх във вариант на арабски и английски. Те са малка част от многотомните издания на „Хиляда и една нощ“ и включват деветнайсет от любимите приказки на писателката. Ханан аш-Шейх ги превежда смело и непретенциозно през разминаванията на версиите, цензурираните прочити и неразбирането. И макар че редът на разказване и някои сюжетни подробности са променени, тук звучат автентичните гласове и ритми на арабските приказки с техните магични цветни контрасти, симетрии и разклонения.

Свързани заглавия

Адаптирана версия на „Хиляда и една нощ” излиза на български

„Хиляда и една нощ“  тук

Прочетете още

196097_b

„Йероглифите“ от Братислав Иванов (анотация и откъс)

„Йероглифите“ от Братислав Иванов предлага на читателите задълбочен и широк поглед върху историята и типологията …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *