Начало / Читатели / В очакване на някаква вечност

В очакване на някаква вечност

Юлия ПЕТКОВА

Когато любовта се е изпарила, е излишно да се полива с добро вино и да се прахосват жестове и пари. Може да ви звучи болезнено прозаично, но в тази книга ще разпознаете много от собствените си гримаси, случайни мисли, упреци и притеснения. А ако сте страдали от анорексия, по-добре не я четете. Маргарет Мацантини умее всичко друго, не и дa щади чувствата на читателите си.

Запознаваме се с Делия и Гаетано по време на вечеря за двама в италиански ресторант. Решили са да обсъдят нещо, свързано с децата, а може би тайно искат да проверят дали между тях пак ще припламне искра. От авторовите субтитри „под линия”  става ясно, че в началото страстта им е била изпепеляваща, а сюблимните им моменти на заедност винаги са били „неформални”, с дюнер в ръка или кестени в хартиена фунийка.

Тя е на 35, бивша анорексичка, по занятие нутриционист, но основното й занятие е да се бори с крехката си чувствителност. „Авангардно същество, пропито със съвременни страдания, ала с кротко сърце някъде под широките пуловери.” Той е начинаещ писател, сценарист със смешни идеали, които го карат да се чувства като „Франкенщайн, несретник, съшит от парчета тела, които не си пасват”. Делия се нуждае от разтърсващи емоции, мечтае си да посети Калкута, любимият й писател е Рабиндранат Тагор. Гаетано трупа цинизъм с годините, влюбва се в изчанчените филми, дето „с един ритник могат да те изпратят възможно най-далече от собствените ти лайна”.

На терасата мълком се питат кога са развили негативна емоционалност и са се превърнали в самоунищожителен тандем. В озлобени кучета. А дали хората не стават това, което така или иначе са били? В кой момент се ражда желанието да си клатиш ханша в чуждо легло? Толкова много живот. И веднага след това смърт.

„И това беше истинската ѝ грешка. Да се затвори само в една любов и да иска всичко от нея. Да се научиш на всичко отначало, да ходиш, да се обличаш, да правиш любов. И бяха си дали всичко, бяха се научили взаимно. Един нов съвместен живот, създаден от две мокри и несигурни същества, като две новородени жребчета, които се надигат на крака и се опитват да се задържат. Те обаче не се справиха. Раздели ги животът, кръвта, която все още пулсираше твърде силно.”

Не знам дали „Никой не се спасява сам” е на висотата на намеренията на Маргарет Мацантини, но книгата хваща за гърлото в най-неочаквания момент, стилът на авторката е експресивен, фразите са лаконични и ударни, а захаросаният финал отново ни е спестен. Нищо че историята предполага опит за хепиенд. Който е чел драматичните бестселъри „Да дойдеш на света” и „Чуй ме”, да се готви за още една доза от същото. Урокът тук е много прост: хората трябва да се разделят, преди да стигнат до положението на Делия и Гае. Защото после злото полепва по тях.

„Никой не се спасява сам“ ТУК

Прочетете още

200811_b

„Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман (ревю)

Веселина СЕДЛАРСКА „Трябва да знаеш, че когато бях малка, със семейството ми отидохме на море. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *